Bulgarian English German Russian Spanish
joomla templates

Библия

Библия - Български библейски портал

24.Народ на пришествието

  • ПДФ
  •  

     

    Думата адвентизъм произлиза от латинската дума “адвентус”, което значи пристигане, идване. Библията е книга на надеждата. В Нейните страници откриваме “адвентната надежда”, именно надеждата за идването на един помощник и избавител, надеждата, че ще се възстанови първоначалното, едемско състояние на човека. Днес онези които очакват осъществяването на този съкровен копнеж на вярващите от всички времена, чрез второто пришествие на Христос, се наричат адвентисти. Адвентната надежда е прастара. Първото й загатване е в Битие 3:15:
    “Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти смаже главата, а ти ще му нараниш петата.”
    Потомъкът на жената, Христос, щеше да порази Сатана и да избави човешкия род. Бащата на Ной, Ламех, изразил адвентната си надежда като наименувал първородния си син Ной, което означава “почивка”. - Битие 5:29:
    “И наименува го Ной, като думаше: Той ще ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, който ни иде от земята, която Господ прокле.” (Бит.3:15)
    Ламех вярвал, че Ной може да е очакваният Спасител.
    Праведният Енох, този знаменит древен патриарх бил проповедник на адвентната надежда - Юда 14,15:
    “За тях пророкува и Енох, седмият от Адама, като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, за да извърши съдба над всички...”
    Енох говорил на съвременниците си за славното пришествие на Господа в края на земната история.
    Нещастният Йов съхранявал в душата си тази скъпоценна вяра и тя била лъч на надежда в неописуемите му страдания - Йов 19:25-27:
    “Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последно време ще застане на земята; и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога, Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат и то не като чужденец...”
    В някои нови български преводи в ст.26 се казва “вън от плътта си”. Правилният превод съгласуван с основните учения на Библията намираме в стария превод: “в плътта си”.
    Йов вярва, че в края на световната история Спасителят ще дойде на земята и той ще Го види лично с очите си. Изобщо всички верни Божи чада са живяли и умряли с тази скъпа надежда, че ще дойде ден когато нещата основно ще се променят и Бог ще възстанови непадналото състояние на човека. Библията завършва с горещата молба на ап. Йоан по-скоро да се реализира дългоочакваната и лелеяна надежда - Откр.22:20:
    “Оня, който свидетелства за това казва: Наистина ида скоро. Амин! Дойди Господи Исусе!”
    Нека разгледаме сега развоя и кулминацията на адвентното движение, предсказани в библейските пророчества и отнасящи се за последното време. Тук нашият основен текст е Дан.12:4:
    “А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се умножава.”
    Ние вече знаем от предните глави, че “последното време” или “краят на времето” е епохата непосредствено преди второто пришествие на Христос и започва пророчески от 1798 г - времето на френската революция.
    Инструкцията дадена на Даниил “затвори думите и запечатай книгата до края на времето” не се отнася за цялата книга на пророк Даниил, защото голяма част от нея е била разбирана и е носила благословение на вярващите през вековете. До 1798 г. протестантите са разбирали Даниил 2 гл. - Навуходоносоровият сън, малкият рог от 7-ма глава, историческата част на 8 гл. и 70-те седмици на 9-та глава.
    Инструкцията се отнася по-специално за събитията на последните дни и особено за грандиозното пророчество наречено 2300 денонощия, което изяснихме изчерпателно в предната глава. Така че мъчният “запечатан” въпрос бил пророческият период от 2300 дни и връзката му със 70-те седмици била неизвестна. Но нашият основен текст посочва, че с настъпването на последното време трудните и неразбирани дотогава Даниилови пророчества щяха да бъдат “разпечатани”. Как блестящо се изпълни това предсказание в началото на 19 век! Действително към края на 18-ти век и началото на 19-ти век се пробужда нов интерес към големите пророчества на Даниил и Откровението в различни страни. Започва прилежно изучаване. Божия Дух подбужда едновременно искрени хора от различни страни по света за задълбочено изследване на Данииловите пророчества. Появяват се множество брошури и печатни материали. Един от първите е американецът Дейвис. В своето изследване той стига до извода че 2300 години завършат в 1844 г. В 1818 г. неговата брошура била разпространена и в Англия. Католикът Мануел Лакунца от Южна Америка стига до същия извод. Публикуват се книги и статии възвестяващи близостта на Христовото пришествие от много автори като Томас Нютон, Едуард Ирвин, Елиот, Йохан Бенгел, Хенцепетер, Франсоа Госен и др. в Англия, Германия, Швейцария, Холандия, Франиця.
    Но сега драги читателю, след като си проучил предната глава ще попиташ в недоумение: “Какво общо има между 2300 денонощия и второто приществие на Исус?”
    Пресмятането на големия пророчески период от 2300 денонощия съгласно Дан.8:14 довежда тези искрени християни в началото на 19 век до дълбокото убеждение, че в 1844 година Христос ще дойде, ще настъпи краят на света. Защо? Изчислението направено от тях било съвършено верно, но те сгрешили в тълкуването на израза “светилището ще се очисти”. Всеобщо било разбирането тогава, че светилището е нашата земя. Те приели този възглед и го свързали с огненото очистване на земята и считали, че това ще стане при второто идване на Христос.
    Много духовници от различни църковни поделения проповядвали близкия край. В Германия евангелизаторът Гаснер говорел пред аудитория от 15000 души. Православни свещеници проповядвали около Каспийско море. В Англия и Шотландия Едуард Ирвин, презвитериянски пастор, с рядко красноречие благовествувал пред аудитория от 6000 до 12 000 души. В Скандинавия Бог действал по особен начин. Проповедите за близкото идване на Христос били забранени там, но деца от 10 до 14 годишна възраст се качвали на маси и вдъхновено проповядвали същите вести. От 1821 до 1848 г. неуморният пътешественик Йосиф Волф носел добрата вест в много ориенталски страни - от Гърция до Индия и от Тибет до Арабия. В САЩ движението добило изключителен характер. Старият чифликчия и бивш капитан Уилиям Милер бил доведен до искрена вяра в Христос чрез лично изучаване на Библията в усамотение. Той бил начело на движението. Негови сътрудници били д-р Йосия Лич, Йосиф Хеймс, и др.
    Уилиям Милер и съмишлениците му разглеждали Дан.8:14 съвместно с Откр.14:6,7:
    “И видях друг ангел, че летеше посред небето който имаше вечното благовестие за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе и език и люде.
    И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.”
    В посочения текст се оповестява великата истина, че е настъпил часът на Божия съд. Както видяхме, тези искрени изследователи на библейските пророчества не забелязали в началото, че в Откровение 14 глава следват и други две съобщения и изтълкували часа на Божия съд като край на света. Фактически Откр.14:6,7 - първата ангелска вест - била разгласена мощно, сред протестантските църкви на САЩ до пролетта на 1844 г. Но последните заемат отрицателно становище спрямо нея и това заставя тези първи адвентисти по убеждение (тогава не съществува още адвентна църква като организация) да напуснат тези църкви, в които до тогава членували. През лятото на 1844 г. около 50 000 души напускат протестантския свят и отправят към него втората ангелска вест, дадена непосредствено след първата - Откр.14:8:
    “И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване.”
    С това те заявили, че тези църкви, заедно с римокатолическата църква са отпаднали от истинската вяра, тъй като отхвърлят евангелската вест за второто идване на Христос. Целият изневерил на истината християнски свят е наречен тук “Вавилон”. В следващите глави ще поясним този библейски термин.
    За такова твърдение съществува сериозен мотив. По онова време мнозина искрени вярващи били прогонени от своите братя и изключени от църквите само защото вярвали във второто идване на Христос.
    Точното пресмятане на пророческия период от 2300 години, като вземем предвид всички налични библейски и исторически данни показва, че той трябва да завърши на 22.10.1844 г., Защо 22 октомври? Защото денят на омилостивението през 1844 г. се пада на 22 октомври. Това изчисление е абсолютно вярно!
    Но сгрешили в тълкуването на събитието, тези искрени вярващи очаквали славното пришествие на Спасителя на 22 октомври 1844 г. Те чакат от сутринта до вечерта, но Исус не се появява в небесните облаци. Тогава в тези среди настъпва горчиво разочарование и болшинството от тях се отказват от вярата си. Но остава една малка верна група от около 50 души, които се залавят с усърдни молитви да открият причините за тяхната несполука.
    Първият човек получил светлина по този въпрос е Хайръм Едсън. На 25 октомври, само три дни след разочарованието, той решил да посети някои вярващи, за да ги насърчи. Когато стигнал близо до своята нива с неприбрана царевица, внезапно се спрял. Почувствал, че вижда небесното светилище и видял ясно, как в края на 2300 денонощия, Исус, нашият Първосвещеник напуща Светая и преминава в Светая Светих, за да извърши една специална работа там. По такъв начин Бог отговорил на искрените молитви на Своите верни чада. По нататък основното проучване на Библията довежда до откриването на фундаменталните истини за небесното светилище, службата на Христос като Първосвещеник и изследователния съд, а още по-късно и големите крайъгълни камъни на библейското вероучение като Божият Закон, съботната институция, състоянието на мъртвите и т.н. Става ясно, че в края на 2300 г. Христос не трябваше да дойде на земята, а да премине от Светая в Светая Светих и с това да започне изследотелният съд.
    Сега, драги читателю вероятно ти се питаш: Защо Бог е допуснал това разочарование?
    Съществуват няколко основни причини: Християнската теология по онова време е отлагала второто пришествие за далечно неопределено време и това е била общата психология на световното християнство. Бог е искал да промени мисленето на вярващите чрез едно енергично проповядване на близостта на края и то в световен мащаб. И Той постигнал тази цел чрез всесветското адвентно движение в началото на 19-ти век. Една втора причина можем да изтъкнем във факта, че мнозина възприели адвентната вест от страх, повърхностно, а не от сърце и искрена любов към истината... Така, чрез допускането на тази грешка, разочарованието се превръща в сито, на искреността. Нездравото отпада и остават най-качествените, чрез които Бог може да извърши световна реформация и евангелизация. Но най-интересното е, че самото разочарование на първите адвентисти беше предсказано в Откровението.
    Тук трябва да подчертаем едно много съществено обстоятелство. Една църква е истинска Божия църква, ако тя може да се намери в библейските пророчества. Адвентната църква не е засъществувала случайно по волята на някой богослов или учен, а е родена от Светия Дух и се явява в точно определено от библейските пророчества време. В Библията има редица пророчества, които говорят за дейността и мисията на адвентната църква в Божия план.
    Тук ще се ограничим само с две основни: Откровение 10 глава, където е очертан външният облик на това движение и Откр 14 гл от 6-12, където е дадено съдържанието на адвентната вест до човешкия род. Откр.14:6-12 ще бъде предмет на следващата глава. Сега трябва да посочим някои важни положения в Откр.10 глава. В първите стихове са обрисувани символично силата, яснотата и разпространението на тези вести на милост към човечеството. Всичко е представено чрез действията на един мощен ангел - Откр.10:1,2:
    “И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето и краката му като огнени стълбове.
    И държеше в ръката си разгъната книжка...”
    Според описанието дадено в тези стихове, ангелът не е никой друг, освен Сам Христос. Сходството с описанието на Откр. 1 гл. ни внушава това. Този пасаж уточнява началото на вестта исторически. Ангелът държи в ръката си “разпечатана книжка”. Единствената книга, за която ни се казва, че съдържа “запечатани” пророчества е книгата на Даниил. А разпечатването им стана, както знаем след 1798 г. Ясно е тогава, че адвентната вест трябваше да прозвучи след 1798 г. както и в действителност стана - Откр.10:5,6:
    “И ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето и се закле в живущия до вечни векове... че не щеше да има вече време.”
    Изразът “не щеше да има вече време” (в някои преводи “бавене”) означава, че след 1844 г. няма вече други пророчески периоди в Библията, чието изпълнение да очакваме и че краят е близо. Най-интересна е последната част на тази глава - Откр.10:8-11:
    “И гласът, който чух от небето, проговори пак на мен и ми рече: Иди, вземи разгънатата книга що е в ръката на ангела... Отидох прочее при ангела та му рекох да ми даде книжката. И ми каза: Вземи и я изяж и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
    И тъй, взех книжката от ръката на ангела та я изядох и в устата ми беше сладка като мед, но като я изядох коремът ми се вгорчи. Тогава ми каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи и езици, и царе.”
    Тук именно е знаменитото пророчество за разочарованието на първите адвентисти. Действията и преживяванията на Йоан метафорично представят действията и преживяванията на тези ранни очакващи. “Изяждането” на една книжка беше добре позната фигура в библейски времена и означаваше усвояване на съдържанието на книгата. Изразът “в устата сладка като мед” представя сладките надежди, които вдъхнало разпечатването на Данииловото пророчество. Най-после Христос ще дойде и ще сложи край на злините на този свят. “Вгорчаването” в корема пък представя това горчиво разочарование на тези вярващи когато Христос не идва в очакваното време. Но може би последният 11 ст. е най-важен. Той посочва световната мисия на адвентната вест след разочарованието. Думичката “пак” означава именно след разочарованието.
    Адвентната църква е организирана като самостоятелна деноминация в 1862 г. въз основа на Мат.16:18,19 и Мат.18:15-18
    “Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква и портите на ада няма да й надделеят. Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята ще бъде развързано на небесата” (Мат.16:18,19).
    “И ако ти съгреши брат ти, иди покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша спечелил си брат си. Но ако не те послуша вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата нека ти бъде като езичник и бирник. Истина ви казвам: Каквото вържете на земята ще бъде вързано на небесата и каквото развържете на земята ще бъде развързано на небесата.” (Мат.18:15-18).
    Тук Христос говори за правата и пълномощията, които е дал на Своята организирана църква. Когато църквата действа съгласно тези директиви тогава и небето ще потвърди всяко нейно решение. “Вързване” и “развързване” образно означава приемане на членове и освобождаване на членове.
    Днес адвентната църква снабдена с множество отдели, проповедници, мисионери, учители и лекари е разпространена в цял свят и върши своето благородно дело за приключване на Божия спасителен план на земята.

    comments

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    You are here