Bulgarian English German Russian Spanish
joomla templates

Библия

Библия - Български библейски портал

Невинен до доказване на противното

  • ПДФ
  • Бебетата са прекрасни. Не е ли това, което всеки горд родител мисли, гледайки как мъничкото им човече спи спокойно? Въплъщение на невинност. Може би няма друг момент в живота, когато човешкото същество е по-чисто от каквото и да било зло.
    Но почакайте… Някои гледат това също бебе и виждат нещо различно. Вместо сладка невинност те виждат бебе, което се ражда с толкова покварено естество и наследство, че бебето е изгубено и осъдено с първия си дъх; мъничко парче живот засегнато от греха на Адам и Ева, въпреки че този «първоначален грях» се е случил преди хиляди години.
    Какво казва Библията? Дали бебетата са невинни или виновни? И какво означава това за възрастните, без значение да ли са или не са християни? Дали живеят постоянно в състояние на грях, в постоянна нужда от прощение за постоянния грях на едно покварено естество? Възможно ли е да не сме разбрали правилно важния въпрос «Какво е греха?» Или по-скоро: «Какво е естеството на греха, поради което биваме осъдени и изгубени за вечността?»
    Нека погледнем няколко лесни за разбиране Библейски текста. «Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.” (Яков 4:17) Разбира ли едно бебе разликата между добро и зло? И възможно ли е не винаги да знаем, кое е правилното нещо, което трябва да направим или кажем, и несъзнателно да направим или да кажем погрешното нещо? И в двата случая- и за детето и за възрастния- става дума за грях. Грешка- да, но не и грях и вина.
    Вероятно Исус може да ни помогне да разберем. Един ден Той говори на фарисеите: „Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.” (Йоан 9:41) Исус им казва, че грехът не се счита за вина, когато не е възможно да знаем, кое е правото. Фарисеите със сигурност са били родени със същото паднало естество, с което ние сме родени, но това не ги прави автоматично грешници.
    В друг случай Исус казва: «Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене и Отца Ми.» (Йоан 15:24) В момента когато светлината- Исус- дойде при тях и те избраха да отхвърлят тази светлина, тогава те бяха счетени за виновни за грях. Виж Йоан 3:19
    Тогава казва ли ни Библията, че осъждането и вината не са по рождение и ние не живеем автоматично в състояние на грях, поради «първоначалния» грях на Адам? Казва ли ни Библията, че за да бъдем виновни за грях, ние първо трябва да знаем кое е истинно и право и нарочно да изберем да отхвърилим истината и да направим това, което Бог е забранил? Тогава вероятно в крайна сметка това бебе е невинно и няма нужда да бъде кръщавано веднага, за да бъде измита предполагаемата му вина, наследена от Адам и Ева. И не живеем в постоянно състояние на грях, поради факта, че естествтото ни е паднало.
    Това означава, че грехът и вината започват да съществуват за нас само когато имаме «светлина.» Когато знаем какво Бог иска да направим и откажем да го направим (Якое 4:17), ставаме грешници в нужда от покаяние и очистване. Грехът не е нещастието да се родиш в грешен свят с паднало естество, поради греха на Адам. Напротив- грехът е изборът, който правим, когато знаем разликата между правилно и погрешно и кажем: «Искам да направя това по моя начин, защото не ми харесва Божия начин.»
    Веднъж Исус и учениците му срещнали човек, който бил сляп по рождение. Учениците искали да попита Исус, как ставаме грешници. «Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му» (Йоан 9:2,3) Учениците предполагали, че слепотата му доказвала, че е бил грешник и били объркани по отношение на това как този грях му е бил предаден, след като се е родил по този начин. Исусовия отговор показва, че слепотата и грехът като вина не са едно и също нещо.
    Това означава, че ние трябва да правим разлика между резултатите от греха и вината от греха.
    Когато Адам съгрешава, започва една непрекъсната схема (верига) на болка, страдание, унищожение и смърт. Растения, животни и човешки същества – всички страдат от трагичните резултати от проклятието на греха. Ние сме родени в грешен свят, с родители засегнати от грях, с естество склонно да съгрешава. Но никъде в писанията не се казва, че сме загубени, осъдени или виновни за който и да било от резултатите от греха на Адам. Грехът, заради който се отказваме от вечния живот, е изборът да не е подчиним тогава, когато знаем каква е Божията воля.
    Ясен пример за този принцип намираме в Стария Завет. “Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие;” (Йезекил 18:20) Мнго е просто. Всички сме отговорни за собствените си грехове- собствените си лоши избори.
    Ако животът на грях е неизбежен, поради наследяването на слабо, паднало, човешко естество, тогава аз не съм отговорен за това; това е грешката и проблемът на някой друг. Обаче ако грехът е мой собствен избор, тогава само аз съм отговорен и трябва да се справя с него директно, вместо да виня някой друг.
    Грехът и вината съществуват само във високите способности на ума, отговорни за избирането между доброто и злото. Цялото тяло страда от резултатите на естествените закони като част от земния цикъл на грях. Но Бог не ни държи отговорни за наследяване на дефектно оборудване. Грехът е нарочното нарушаване на Божия закон (виж 1 Йоаново 3:4). Коренът не греха е егоизмът- поставянето на Аз-а над Бог.
    Всички аспекти на Божия метод да спаси грешниците са повлияни от това, какво вярваме означава вината. Ако грехът е естество, което наследяваме и ще имаме, докато дойде Исус, тогава:
    1. Исус няма как да е бил роден с нашето естество,
    2. фокусът на евангелието трябва да бъде постоянна прошка за постоянно съгрешаване и
    3. ние никога няма да бъдем свободни от греха, докато не дойде Исус.

    Но ако грехът е наш собствен избор, тогава:
    1. Исус може да наследи нашето естество
    2. евангелието е и двете: прощение и променяща сила и
    3. ние можем да живеем животът на послушание, който Исус е живял.

    Исус – наш брат или далечен братовчед?

    Исус Христос е нашето лекарство за греха и пример, как да го победим (2 Петрово 2:21,22). Неговото има е добре познато и все пак хората имат много съмнения за Него като човек. Дали наистина е бил Бог? Бил ли е наистина човешко същество? Можел ли е да съгреши? Бил ли е наистина изкушаван? Дали се е борил с проблеми и чувства, подобни на тези, които ни притесняват?
    Има няколко основни текста, които поставят основа за разбирането на това, кой е бил Исус. „Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците” (Филипяни 2:6,7). Така че ние знаем, че Исус наистина е бил Бог. (Йоан 8:58) и знаем, че наистина е бил човек. Йоан прави това дори още по-ясно. „По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога” (1 Йоаново 4:2)
    Но нека отидем една стъпка по-далеч. Какво човешко същество стана Исус? „И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото… (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство.) Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си” (Евреи 2:14, 16, 17). Забележете как се набляга на това, че Исус взима на себе си същата плът и кръв, която ние имаме.
    Ако Исус се ражда от Аврамовото потомство, тогава трябва само да си зададем въпроса: Какво естество получават всички наследници на Аврам? Ясно е, че те всички получават паднало естество по рождение. Забележете също, че в текста се казва, че Исус бил направен като братята си (нас) във всичко. Не трябва да минаваме през тези текстове повърхностно или да ги пишем наново така, че да отговарят на предубежденията ни. Исус наистина взе нашето естество.
    Под наследствения закон получаваме естествени склонности от родителите си; така и Исус получава естествени склонности от майка Си, тъй като тя е била напълно човек. Като човешко същество, като нас, Исус наследява физическите резултати от падението, като глад, умора, жажда и смъртност, както и склонност към характерни черти като егоизъм, гордост, ревност и чревоугодничество, с които всички трябва да се борим. Никъде в Библията не се казва, че веригата на наследствеността бива прекъсната между Мария и Исус, много често Той се нарича „човешкият Син.”
    Можем да се радваме, че Исус е заобиколи грозотията от това да се роди в един паднал свят, с паднала майка, с паднало естество. Наистина имаме Спасител, който е много близък до нас. Той не постави себе си под карантина от болестта на падналото естество, давайки ни инструкции от разстояние. Той стъпи на бойното поле с нас. Той взима ръката ни с нежна любов и ще ни изведе от тресавището, в което се намираме, само ако го последваме (Псалм 23). Слава на Бог за такъв Спасител!
    Но дали Исус е бил изкушаван така силно, както сме ние, да се предаде на съблазнителни изкушения? Борил ли се е така, както ние се борим? Нека се замислим, какво всъщност представлява изкушението. Сатана не само ни изкушава, както изкуши Адам и самия Исус, „А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст” (Яков 1:14). Така че изкушенията ни не идват само от извън нас, но и от самото ни естество. Ние биваме привлечени от собствените ни паднали склонности и подтици. Думата „похот” понякога се превежда като „желания”или „страсти”. Всъщност повечето от нашите изкушения може да произлиза от този източник.
    Въпросът е: Бил ли е Исус изкушаван по този начин, или не? Писанията дават ясен отговор на този въпрос. Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях” (Евреи 4:15). При прост, ясен прочит на този текст става ясно, че Исус е бил изкушаван, както и ние сме изкушавани.
    Тъй като повечето от изкушенията ни са поради подтиците и импулсите на падналото ни човешко естество, ако Исус не беше взел на себе си това паднало естество, тогава Той е нямало как да бъде изкушаван така, както ние сме изкушавани. Той не би бил изкушаван с моите изкушения към егоизъм, гордост, гняв, обезсърчаване , похот, апетит, нехайство, бунт и множество други изкушения, които се повдигат от едно паднало естество. Но този текст ни каза, че Той е живеел без за съгрешава, въпреки че е бил изкушаван по същия начин, по който аз съм изкушаван. Какво насърчение за нас, които трябва да живеем целия си живот борейки се срещу естество, което иначе би ни унищожило!
    Самия Исус казва: „защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.” (Йоан 5:30). В Гетсиманската градина, когато се изправя през ужасно наказание за греховете на всички нас, Той се моли на Отец „не Моята воля, но Твоята да бъде” (Лука 22:42). Той кани всички, които биха били Негови ученици да „ дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва” (Лука 9:23). Както Исус, ние трябва да предадем нашите склонности и да търсим да вършим само Божията воля.
    Защо всичко това е важно? „Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага” (Евреи 2:18). „Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно” (Евреи 4:16). Тъй като Христос взе нашето естество и беше изкушаван във всичко като нас, ние можем да имаме пълната увереност, че в Неговото име можем да пристъпим към Божия трон и да знаем, че Той ще ни даде това, от което се нуждаем.
    Но има една важна разлика между Христос и всички други човешки същества. Бог казва на Мария: „Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син” (Лука 1:35). Никое друго човешко същество не е имало Святия Дух за баща. Това е най-забележителната разлика между Исус и другите хора. Исус е бил “Бог явен в плът” (1 Тимотей 3:16).
    Тъй като Святият Дух е имал контрол още от самото зачеване, Христос никога не се подаде на изкушението да съгреши. Въпреки че Неговото естество е било същото като нашето естество, Неговия характер е бил чист и свят от рождение. Исус е бил свят от идването Му на света и остава свят до края на живота си.
    Добрите новини са, че мога да имам същата контролираща сила на Святия Дух и същата победа над греха, когато избера да предам живота си на Бог. Мога да имам същата връзка с Бог, която Исус имаше, чрез процеса на новорождението. „Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света (2 Петрово 1:3,4)
    Исусовата победа е била значителна не защото като Бог, ТОй е действал като Бог, но защото като човек Той не действа като всеки друг човек. Той живее живот, за който се предполага, че е невъзможно да се живее. Исус доказа, че с Бог невъзможното е възможно. Поради Христовата победа сега бива приготвен пътят на Бог да направи невъзможното в нас.

    Грях: Съдба или избор

    Как може Бог да направи „невъзможното” в нас? Всички ние сме грешници- не по рождение или наследство, или поради лош късмет, но поради собствените ни избори, да правим нещата по нашия начин вместо по Божия начин. „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,” и „Защото заплатата на греха е смърт” (Римляни 3:23; 6:23). Чрез собствените си избори ние заслужаваме да бъдем лишени завинаги от вечния живот, който Бог е планирал за човешката раса. Само когато осъзнаем отчаяната си ситуация, ще се протегнем към Бог за освобождение от безнадеждното ни състояние. Във вечната си любов Бог се е погрижил за изходен път от нашета дилема и ние трябва да открием Неговия лек, вместо човешките лекарства, които ни карат да се чувстваме добре само вървейки по пътя към унищожението.
    „Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш” (Деяния 16:31). Първата стъпка е да вярваме във великата цена, която Исус плати за нашите грехове. „ Всички ние се заблудихме както овце,
    Отбихме се всеки в своя път;
    И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 56:3). Как може да не обичаме Този, Който даде живота си за нас и да не се покаем за греховете, които го заковаха на кръста (Римляни 2:4)?
    Тъй като не можем да направим нищо, за да променим миналите си избори, когато се покаем, което означава да съжаляваме за греховете си и да се отвърнем от тях, Бог ни прощава. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.” (1 Йоаново 1:9) „ Нека остави нечестивият пътя си, И неправедният помислите си, Нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, И към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро” (Исая 55:7; виж също 2 Летописи 7:14; Притчи 28:13; Матей 6:14,15). Тогава вече не сме виновни грешници. Това се нарича оправдание и нито добри дела, нито доблестни усилия могат да го спечелят. „а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса” (Римляни 3:24)
    „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос” (Римляни 5:1) На всеки от нас му е дадена определена вяра (Римляни 12:3). Когато упражняваме тази вяра, вярвайки и доверявайки се на обещанията на Неговото Слово, ние получаваме мир с Бог. (Йоан 14:27).
    Но както се случва със всички части на Божието спасително евангелие, някои са фалшифицирали този аспект на спасението. Някои християни ограничават оправданието само до прощение. Те забравят, че прощението е само половината от оправданието. Тяхната представа е само частично решение на нашия проблем.
    Каква е втората част на оправданието? ”Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух, когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител, та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот.” (Тит 3:5-7).
    Оправданието включва изчистването на обновлението,обновяване на ума (Римляни 12:2). Това е нещо, което се случва в сърцето- пълна промяна. Моите ценности и отношение биват променени. Вече не съм себецентриран; сега съм Христо-центриран и центриран към другите. Сега имам ума на Христос (Виж Филипяни 2:5). Ходя, „както е ходил Христос” (1 Йоаново 2:6)
    Как Исус описва процеса на спасението? „ако се не роди някой отгоре не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). Исус не използва думата „оправдание”, но ясно учи, че новорождението е жизнено важно за спасението. Новорождението не идва след оправданието- то е оправдание.
    „като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.” (Римляни 6:6, 7, 11).
    „Старият човек” е стария ни начин на живот, при който егоизма управлява животите ни. Този стар човек трябва да умре и да бъде заместен с „ново създание” (2 Коринтяни 5:17). Точно както стария човек и съгрешаването са синоними, така и новия човек и послушанието са синоними (виж Йезекил 36:26, 27; 1 Йоаново 3:7; Римляни 2:13, 6:16).
    Освещението е друг елемент от евангелието, който трябва да бъде ясно разбран. То също е съставено от две части. Какво означава думата „освещавам”? И благослови Бог седмия ден и го освети (Битие 2:3). Най-основното значение на освещението е „отделям за свята употреба”. Бог отдели седмия ден за човешката раса, за да се използва по свят начин.
    Как това значение се отнася към новите християни? „Но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог” (1 Коринтяни 6:11). Когато биваме измити и оправдани, ние също биваме отделени за свята употреба. Бог поглежда към нас сега не като че сме с мръсни от грях дрехи, но все едно сме облечени с чистата праведност на Христос (Захария 3:4; Исая 61:10).
    Каква е втората част на освещението? „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Коринтяни 3:18). Прекарвайки време с Бог, ние виждаме повече и повече от неговата слава и нашия характер става повече и повече като Неговия.Освещението включва прекарване на качествено време с Исус чрез лично Библейско изучаване, молитва и следване на Неговите наставления, така че да можем да бъдем променени по Негово подобие. Той се моли за нас: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина” (Йоан 17:17). И Святият Дух ни води до „всяка истина” (Йоан 16:13)
    Павел ни помага да разберем това по-добре. „Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Галатяни 2:20). „…всеки ден умирам” (1 Коринтяни 15:31). „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това и да го изработвате” (Филипяни 2:13). Нашета част е да дадем волята си на Бог. Трябва да умираме всекидневно към естествените си желания и склонности. Момент след момент ние молим Бог и зависим от Неговите милост и сила да устояваме на изкушението и да се подчиняваме на заповедите Му (Римляни 1:5; Евреи 4:16; Яков 4:7,8). Това е Библейското освещение.
    Основното е, че Бог ни спасява чрез оправдание комбинирано с освещение. Опасно е да се каже, че сме спасени само чрез оправдание, докато освещението е само добър плод на спасението. Освещението ни прави готови да живеем в небесни места. Всекидневното умиране на аз-а е нужно; святостта е жизнено важна за спасението. „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа” (Евреи 12:14). Спасението е „чрез освещение на Духа и вярването в истината” (2 Солунци 2:13).
    „Господ ще те утвърди като свет народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища” (Второзаконие 28:9). Ако не живеем осветен живот, ние не сме спасени. Оправданието и освещението са милостиви подаръци от Бог към изгубени и безнадеждни грешници.

    И така бъдете съвършени…


    В планинската проповед Исус ни казва да бъдем съвършени „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” (Матей 5:48). Но „съвършен” може да бъде трудна дума. Какво означава всъщност? Какво не означава? Някои вярват, че е духовно нездравосложно да се набляга на въпроса за съвършенството. Вероятно част от проблема е, че можем да мислим да съвършенството по поне четири различни начина.
    Първо значение: „понеже Аз Господ не се изменявам” (Малахия 3:6). Само Бог никога не греши . Това е абсолютно съвършенство. Абсолютното съвършенство никога не може да бъде възможно за сътворените същества, защото нашето познание е ограничено и растящо.
    Второ значение: „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро” (Битие 1:27, 31). Бог създаде човека по свой образ- възможно най-близо, колкото е възможно за сътворени същества. Това е съвършенството на природата (естеството). Човешкото естество е било в пълна хармония с Бог и останалата част от творението. Ума и тялото му работели съвършено заедно. Импулсите и подттиците му били в баланс и пълно съгласие с Божиите закони.
    При Второто идване падналото естество на народа му ще бъде променено от Бог на съвършено естество (1 Коринтяни 15:51-54). Това означава, че вече няма да има грешни подбуди, които идват от вътре. Тъй като ние ще бъдем с падналото си естество до тогава, това не може да се каже за нас днес.
    Трето значение: „ А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум" (Матей 22:37). В момента на духовното обръщане, когато предадем животите си напълно на Христос, ние биваме счетени за съвършени в Него. Това, което Бог изисква от нас при процеса на обръщането е да му дадем цялото си сърце. Той не би приел едно разделено сърце, което обича и Бог и света (виж Лука 16:13; 1 Йоаново 2:15-17). Бог приема нашето предаване на характера и ние биваме счетени за съвършени в Христос.
    От този момент започваме да растем и да правим промени, разбирайки нови неща за Божията воля за нас. Докато останем предадени чрез този процес на растеж, и послушанието ни върви заедно с разбирането ни, ние продължаваме да бъдем считани са съвършени в Христос. От практическа гледна точка така поддържаме спасителната си връзка с Исус. Той обещава да ни помогне да „очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в светост със страх от Бога” (2 Коринтяни 7:1).
    Четвърто значение: „докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Ефисяни 4:13). Бог иска ние да растем до пълна зрялост. Той иска да ни доведе до височини, които не можем да си представим. Зрялостта на характера е с други думи узряване на плода от живота на всеки един човек. Ние сме зрели в Христос, когато вече не избираме да съгрешаваме срещу Бог.
    Зрялостта е изразена чрез Йоан. „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога” (1 Йоаново 3:9). Това може да бъде обяснено много просто. Христос вътре- грехът вън. Грехът вътре- Христос вън. Не е възможно и Христос и грехът да царуват на трона на живота ни в едно и също време. При един зрял характер ние биваме напълно променени чрез неговата упълномощяваща милост и така ние не правим бунтовни избори. Ние избираме да не се бунтуваме срещу Бог в мисъл, дума или действие.
    Определяйки съвършенството, ние открихме, че двете значения, които се отнасят до нас в настоящето време са предаване на характера, което води до зрялост на характера. Но някои християни не вярват, че можем да живеем без да съгрешаваме преди Второто Пришествие на Христос. Дали това е невъзможна мечта? Нека да видим какво казва Бог.
    «Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите” (1 Коринтяни 10:13). Има ли изходен път само за някои изкушения, или за всички изкушения? Дали Бог е ограничен във възможността си да ни помогне да издържим? Текстът казва, че има изходен път за всяко изкушение. Няма едно изкушение, което идва при нас, правейки грехът неизбежен. Бог е обещал, че ако Му се доверим, Той ще ни покаже изходен път от всяко изкушение.
    „Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му” (1 Петрово 2:21, 22).Бог обещава, че Христовия пример на несъгрешаване може да бъде последван от нас.
    „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христа” (2 Коринтяни 10:5). Това е едно от най-мощните обещания в Библията. Ако предадем погрешните мисли на Христос веднага, Той обещава да не им позволи да ни контролират. Очевидно е, че ако Христос контролира всичките ни мисли, грехът няма да се намира в животите ни.
    „Ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти.” „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.” „ …силата Ми в немощ се показва съвършена” (Галатяни 5:16; Филипяни 4:13; 2 Коринтяни 12:9). Библията е пълна с обещания, които ни казват, че можем да победим греха и да имаме постоянни победи в битката срещу падналото си естество. (Виж Псалм 119:1-3; 1 Солунци 5:23; Тит 2:11-14; 2 Петрово 1:10; 1 Йоаново 3:6; 4:17; 5:3,4,18; Юда 24.)

    Още една реалност е важна в края на времето. „Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет. Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му” (Откровение 22:11, 12). Човешката раса живее във време на заем- време на изпит, който ще свърши точно преди Исус да се върне, когато всеки ще е решил да бъде или да не бъде напълно лоялен на Бог.
    Хората, които ще бъдат живи в това време са описани по следния начин: „Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.” „ И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни” (Откровение 14:12, 5). Тези стихове описват хора, които всъщност живеят безгрешни животи въпреки падналото си естество – нещо, което сатана неуморно се е опитвал да предотврати (Откровение 12:17). Ако наистина ще има край на благодатното време, тогава пълната зрялост на характера трябва да бъде възможна, което означава, че да живеем, без да се предаваме на грешните желания, напълно послушни на Божиите заповеди.
    „ и народите ще познаят, че Аз съм Господ, казва Господ Иеова, когато се осветя у вас пред очите им”. (Йезекил 36:23).
    Бог ще защити името си предоставяйки на народа Си Божествената сила да се подчиняват на закона Му съвършено. Това е много важно във последното разрешаване на великата борба между Христос и Сатана. Заблуждаващата сила на врага ще бъде унищожена веднъж завинаги (Наум 1:9). Чрез народа Си Бог ще предостави последното доказателство нужно, за да предпази космоса от повторно повдигане на грях. Алелуя!

    comments

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    You are here