Bulgarian English German Russian Spanish
joomla templates

Библия

Библия - Български библейски портал

Двадесет изгубени години

  • ПДФ
  • Един християнин, който имал в сърцето си спасението на грешници, посвещавал отпуските си да разпространява Евангелието чрез раздаване на дипляни. За тази цел той избрал за място на действие едно корабче, което превозвало пътници по реката Клайд в Шотландия. Когато той подал брошура на един от пътниците, последният отбелязал, че неговите усилия няма да бъдат възнаградени кой знае колко занапред.


    - Ни най-малко не презирам този вид работа – добавил той, - аз самият, също вярващ, правех това в младостта си, но никога не пожънах ни най-малък успех.
    Братът с брошурите се смутил от тази забележка, но споменът за неговото собствено обръщение разсеял бързо това усещане. Всъщност то се случило след четенето на някаква дипляна на улицата, докато бил дванадесетгодишен. В една студена зимна вечер момчето минавало покрай зала, наета с мисионерска цел, когато някакъв непознат го спрял и му дал диплянка, канейки го да влезе да слуша Евангелието. Той приел и чул там думи, които събудили съвестта му, завели го до там, да мисли за вечността и за състоянието си на грешник пред Бога. Завърнал се вкъщи и след сериозни душевни терзания той прочел диплянката, и намерил мир.
    Разпространителят на брошури разказал тези подробности на пътника, който показал жив интерес при думите на разказа.
    - Може ли да ви попитам къде се е случил този вълнуващ епизод?
    Когато научил името на улицата, сградата и точната дата, неговите очи се изпълнили със сълзи и, грабвайки ръката на своя събеседник, той казал, дълбоко развълнуван:
    - Отлично си спомням едно малко момче с блестящи очи, което поканих да влезе онази вечер в залата за мисии; тъй като на мен беше поверена задачата за много вечери да каня минувачите и да им давам диплянки. Тогава бях току-що обърнал се и, като не виждах никакъв плод от служението си, бързо го напуснах. Оттогава изтекоха двадесет години и Бог ми показа, Бог ми показва днес, че моето служене за Него не е било напразно. Ако Той ми опази живота до връщането ми в града, ще започна отново, с Негова помощ, дейността, която ми бе поверил, работата, която поради невярност и неверие, не бях достоен да извърша.


    Периодът от двадесет години бил изгубен безвъзвратно. Много скоро възможността да служим на Господа ще приключи и за нас. „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.” (Гал. 6:9).

    comments

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    You are here