Bulgarian English German Russian Spanish

9.Спасителният план

  • ПДФ
  •  

     

    Един от основните философски въпроси със съдбоносно значение за всеки човек е себепознанието. Кой съм аз? Откъде съм? Каква е природата ми? Какво е състоянието ми? Искаме ли да получим реален отговор, трябва да бъдем последователни: След като приехме Библията като единствен критерий и непогрешимо Божие Слово, нека потърсим отговора там.
    Произходът на човека и света ще разгледаме в главата “Сътворение или еволюция”. Тук тежестта ще падне върху състоянието на човека и нуждата му от спасение.
    На първата страница на Библията четем за благородния произход на човека - Бит.1:26,27:
    “И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по наше подобие... и Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.”
    Множественото число показва, че и трите лица на Божеството са взели участие при създаването на човека. (Божието триединство ще бъде разгледано в отделна глава).
    Човекът е бил създаден по образ Божий. Той е син Божий. Това богоподобие трябва да се разбира повече в нравствено и духовно отношение. Когато човекът като шедьовър на Твореца се появи, той имаше красива физика и съвършена симетрия. Характерът му бе изтъкан от благородни черти, без никаква наклонност към злото. Той бе надарен с висши умствени способности и творчески потенциал. Съвършеното послушание бе гаранция за вечно щастие. Тук трябва да изтъкнем най-основното качество на хомо сапиенс (разумния човек) - свободната воля. Човекът не бе създаден като робот, а като свободен морален деец. Оценявайки мъдростта и добротата на Бога, той можеше с пълна свобода да се покорява или да не се покорява; можеше свободно да избира своето поведение.
    Нека разгледаме грехопадението, основен проблем в библейското вероучение. За да бъде разбран добре, нуждаем се от психологичен анализ. Човекът бе създаден в невинност. Бог желаеше той да се развие от невинност към праведност, т.е. да се срещне със злото, да го порицае и отхвърли със свободната си воля, да има собствено становище против злото. Като морално същество човекът имаше Божия Закон, написан на съвестта му по сътворение. Но за да се изяснят принципите на този закон, той трябваше да бъде приложен към едно конкретно положение. Трябваше да се създаде специална обстановка, в която да се провери лоялността към Създателя, именно едно запрещение - Бит.2:15-17:
    “...И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.”
    В Едемската обстановка бе най-естествено сред хилядите дървета да бъде забранен плодът на едно дърво. Естествено плодът бе напълно безвреден, и за такъв изпит би могъл да послужи всеки плод. Същественото бе послушанието или непослушанието. Бог съобщи на човека, че в случай на нарушение на тази заповед, той ще загуби своето безсмъртие, ще стане смъртен. И след няколко стиха започва трагедията на човека - Бит.3:1-6:
    “А змията бе най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог бе създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
    Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
    А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога да познавате доброто и злото.
    И като видя жената, че дървото бе добро за храна и че бе приятно за очите - дърво, желателно за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.”
    Св. Писание ни учи, че човекът е направил погрешния избор, използвал е свободата си против Божията воля. Тази стъпка бе фатална и доведе до много тежки последици за човечеството. Най-лошото е, че човекът загуби своята невинност, безгрешното си естество. Сега някой може да си помисли, че тази простъпка на първите хора не е била толкова лоша, че да заслужи такова наказание, но не трябва да се забравя, че човекът бе създаден с благородни морални импулси, без никаква склонност към зло; покоряването на една заповед не е изисквало никакви усилия, така че провинението бе наистина много сериозно. Всъщност по-дълбокият анализ на проблема в библейска светлина показва, че не Бог осъди човека, а човекът сам осъди себе си, в смисъл,че грехът опорочи нравствената му природа. Той получи влечение към злото, както преди това имаше влечение към доброто. Бог предупреди за това образно един от първите хора - Бит.4:7:
    “Ако правиш добро, не ще ли бъде прието, но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.”
    Бог посочи на Каин, че естеството му е вече греховно, че в гените му има унаследени склонности към зло и той трябва да обуздава тези вътрешни сили.
    Хиляди години по-късно един от колосите на духа се оплаква от покварената си от греха природа - Римл.7:17-19,21:
    “Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мен. Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая, но злото което не желая него върша. Окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”
    Павел стига почти до безнадеждност в този отчаян вик: “Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” Но евангелието ни предава славната вест, че има надежда за окаяния грешник и тя е в Исус Христос. Но по този въпрос малко по-късно.
    Грехът е засегнал мисленето, чувствата, волята и съвестта на човека. Христос изяснява това в Мар.7:21-23:
    “Защото отвътре, от сърцето на човеците излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумие. Всички тия неща излизат отвътре и оскверняват човека.”
    В този пасаж Христос два пъти подчертава “отвътре, от сърцето”, т.е. нравственото естество на човека е изродено, греховно. Тази деградация на човешката природа може да бъде онагледена грубо със състоянието на безнадежден алкохолик. Преди да употребява алкохол, последният няма никаква власт над него. Но когато пие известно време, в организма му стават такива химични процеси, и алкохолът става така необходим, че за него е почти невъзможно да превъзмогне този натиск.
    Състоянието на човека и невъзможността със собствени сили да промени изроденото си естество и да се избави от смъртта е представено в Ерем.13:23 с две сполучливи сравнения:
    “Може ли етиопянин да промени кожата си или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.”
    Нашето положение на паднали, безнадеждни грешници може да бъде сравнено с човек потъващ в движещ се пясък. Той отчаяно се бори само за да потъне по-дълбоко. Като жива бездна движещият се пясък бавно го поглъща. Той вика за помощ, осъден на сигурна гибел, ако не дойде помощ отвън, ако някой случаен пътник не му помогне.
    И така положението на човека е като че ли съвсем безнадеждно. От една страна, той е наследствен грешник и сам не може да се освободи от лошите си склонности, защото е деградирал физически и духовно, а от друга страна неизбежната последица на такова състояние е смърт, ако някой не помогне - Римл.5:12:
    “Защото както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха - смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.”
    “Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ” Римл.6:23.
    Да бъде слава на Бога, че се намери Един, Който можеше да помогне. В това критично състояние на човешкия род Бог се намеси активно, за да спаси човека. Беше изработен и осъществен велик спасителен план, в центъра на който застана Христос, Божият Син. Това именно заяви ап. Павел пред управниците на Ерусалим - Деян.4:12:
    “И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.”
    Контекстът показва, че става дума за Исус Христос. Единствената ни сигурна надежда е Христос. В Неговата личност е развръзката на дилемата: да бъдем или да не бъдем! Чрез живота и смъртта Си, Христос проправи светъл път за избавление на всеки, който пожелае, от греха и смъртта.
    Драги читателю, историята на човешката раса е история на безспирно състезаване на греха, злото, страданията и смъртта. Човечеството е търсело изходен път и освобождаване от веригите. Но общочовешката опитност и Библията ни показват, че човек не може да се оправи и спаси сам, ако не дойде Спасител.
    Преди няколко години по време на една конференция в Мадрас религиозни мислители включиха следните думи в един доклад:
    “Ние не познаваме човека такъв, който би могъл да бъде достатъчно мъдър, за да спаси света от миналите му страдания. Ние не познаваме човека такъв, който би могъл да бъде достатъчно мъдър за да спаси света сега.”
    Нека разгледаме сега последователно съставянето, разкриването и осъществяването на грандиозния Божий план за спасяване на човешката раса. Всичко това извърши Божията необятна любов към теб и мен. Може би най-хубавият стих на Библията е Йоан 3:16:
    “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”
    Този стих разкрива дълбочините на тази любов и страдание. Още чрез пророк Езекиил Бог бе казал, че не се чувства удовлетворен от страданията и смъртта на престъпника, а желае доброто му - Езек.18:23,32:
    “Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? - казва Господ Йеова,- а не е ли по-добре да се обърне от пътя си и да живее? Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Йеова; затова върнете се и живейте.”
    Библията ни е дадена, за да ни съобщи плана на спасението (Стария Завет) и историята на спасението (Новия Завет).
    Можем ли да знаем кога е бил съставен изкупителният план? Отговор дават следните два текста 1Петр.1:18-20 и Ефес.3:11:
    “Като знаете, че не с тленни неща сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа... Който наистина бе предопределен преди създанието на света...” (1Петр.1:18-20).
    “Според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашия Господ” (Ефес.3:11).
    Не само преди сътворението на нашата планета, но и преди сътворението на Универса изобщо. Библията ни загатва за извънземни цивилизации - жителите на другите светове. Създавайки разумни същества със свобода на избор, Бог е взел превантивни мерки против евентуалното появяване на злото, където и да е във Вселената. Планът е бил предварително подготвен, за да влезе в действие веднага, щом се наложи. Възхитителна мъдрост и предвидливост на Твореца!
    Изкупителният план се разгъва постепенно в историческия ход пред човешката фамилия. Първото съобщение е в Едем - Бит.3:15:
    “Ще поставя и вражда между тебе и жената, между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти смаже главата, а ти ще му нараниш петата.”
    Бог се обърна тук към змията, с която Сатана си послужи, за да измами човека. (Кой е Сатана, неговият произход и история, ще разгледаме в отделна глава). В присъдата над Сатана беше първото загатване за съществуването на спасителен план и лъч на надежда за падналия човек. В този забележителен стих се говори за “потомъка на жената”. Кой е този потомък? Всички родословни таблици в Библията са дадени по мъжка линия. Само тук се говори за потомъка на жената, с което се предсказва свръхестественото зачатие и рождение на световния Спасителя Исус Христос. Божият Син трябваше да остави небесната слава и да дойде на земята, за да ни помогне. Чрез силата на Св. Дух стана въплощението на Христос, т.е. Той взе човешка плът и се роди като бебе от Мария. Това първо загатване в Едемската обстановка ни разкрива бъдеща борба, един световен конфликт между силите на доброто и злото. В тази борба, драги читателю, и ние сме актьори без изключение. Но това знаменито пророчество предсказва и светлия финал, сигурната победа над сатанинските сили.
    Особено ясно изкупителният план е обещан на Авраам, бащата на вярата, поради неговата пословична верност и послушание към Бога - Бит.22:15-18:
    “Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ще те благословя премного...; в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.”
    Ап. Павел обяснява в Гал.3:16, че това тържествено обещание визира Исус Христос.
    Авраам в тази сърцераздирателна драма е прототип на Отца, а Исак (сина му) - на Сина. Авраам трябваше да преживее като баща онази мъка, която Отец щеше да преживее при жертването на Сина Си. Изкупителното дело е легнало на Христос, но заедно с Него и Отец преживява и понася всичко - и страданията, и позора. Един баща, чийто син загинал на фронта, по време на проповед извикал със сърдечна болка: “Къде беше Бог, когато моят син умираше на фронта?” Говорителят помислил малко и отговорил: “Бог беше на същото място, където бе и когато Неговият Син умираше на Голгота”.
    Хронологично по-нататъшното изясняване на спасителната програма става по 3 начина: чрез пророчествата за живота и дейността на Христос, чрез образи и чрез обряди, които срещаме в Ст. Завет.
    При първо четене на Стария Завет правят силно впечатление множеството обряди и жертви. Същността на старозаветната религия е жертвата. Една драматична сцена се е повтаряла многократно в древните времена. Съгрешилият израилянин вземаше едно жертвено животно и отиваше в храма, слагаше ръцете си върху главата на невинното животно, изповядваше греха си и го заколваше. Този принцип внушен от Бога чрез Мойсей, е така наречената заместническа жертва. Смисълът на всичко това е, че вместо да умре човекът поради своето престъпление, умира едно невинно животно като заместник. Това бе символично жертвоприношение и сочеше напред към идещия Спасител, Който щеше да бъде истинската и достатъчна жертва за греховете на цялото човечеството. С този акт жертвоприносителят е изразявал вяра в идещия Месия, Спасител, Христос. И когато се появи Христос на Земята, Йоан Кръстител Го видя и извика с вълнение - Йоан 1:29:
    “На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!”
    Изключително интересни са биографичните пророчества за първото идване на Исус, многобройни в Стария Завет. Изучаването им премахва неверието и скептицизма по отношение божествеността на Спасителя. Исая, Михей, Даниил и Захария предсказват точното време, месторождението, мисията и делото на Исус векове преди да дойде. Исая 53 гл. е една от най-хубавите глави на Библията, в която с патетичен език авторът възпява страданията, духовното величие и жертвата на Човешкия Син за греховете ни: Ис.53:3-6,9-12.
    “Той бе презрян и отхвърлен от човеците, Човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе и за нищо Го не счетохме.
    Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари, а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен.
    Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите баззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.
    Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
    И определиха гроба му между злодеите, но по смъртта Му - при богатия. Защото не бе извършил неправда, нито имаше измама в устата Му. Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал. Когато направиш душата Му принос за грях, ще види потомството, ще продължи дните Си и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити. Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, и Той ще се натовари с беззаконията им.
    Затова ще Му определя дял между великите и Той ще раздели корист със силните, защото изложи душата Си на смърт и към престъпници биде причислен, и защото взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците” (Исая 53:3-6,9-12).
    Когато на Голгота Исус каза “Свърши се”, за човешката раса се осигури спасение. На загиващия в “движещи се пясъци” Христос хвърли спасително въже. Днес всеки от нас може да гледа с кураж бъдещето. Спасителното въже е здраво и ръката, която го държи, е здрава. Но какво трябва да направим? Да се хванем за това спасително въже с ръката на вярата. Към тъмничния началник във Филипи апостолите апелираха: “Повярвай в Господа Исуса и ще се спасиш ти и домът ти!” (Деян.16:29-31).
    Чрез вяра и искрено предаване на Исуса получаваме прощение на миналите си грехове и всекидневна сила и благодат за освобождаване от наследени и придобити влечения към злото. Ето помощта - Езек.36:26,27:
    “Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас; и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги извършвате.”

    comments

    Последно променен на Сряда, 11 Септември 2013 13:32

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    В момента има 77 посетителя в сайта
    You are here