Bulgarian English German Russian Spanish

11.Божият закон

  • ПДФ
  •  

     

     

    В тази глава ще се занимем с едно фундаментално библейско и общочовешко понятие с изключително значение, понятието “закон”. Има ли сигурен критерия за право и добро?
    Понятия, като морал, право, истина и добро, макар и да се считат от хората за относителни и зависими от епохата, културата и възгледите на дадено общество, от библейска гледна точка са абсолютни и валидни за всички времена и общества. Бог не е оставил решението на този въпрос да зависи от човешкото мислене, защото то се влияе от различни фактори и е често противоречиво. Затова във Втор.12:8,28 четем, че при определяне на добро и зло не нашите чувства трябва да бъдат меродавни а онова, което е постановил Бог:
    “Да не правите никак, както ние днес правим тук - всеки както му се вижда за добро. Внимавай и слушай всички тия думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе до века, когато вършиш онова, което е добро и право пред Господа твоя Бог.”
    Старозаветното еврейско понятие “закон” е “тора”, което означава поучение, инструкция, а новозаветният гръцки еквивалент е “номос”. Под “закон” в Библията се разбират всички Божии заповеди, наредби и постановления, изричната Божия воля, изразена в Св. Писание - Пс.19:7,8:
    “Законът Господен е съвършен, възвръща душата, изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия, повеленията Господни са прави, веселят сърцето, заповедта Господня е светла, просвещава очите.”
    В по-тесен смисъл на думата под “закон” се разбира Мойсеевото петокнижие, където са систематизирани Божиите повеления - Втор.31:9:
    “А Мойсей написа тоя закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци...”
    Библията ни представя Бога като велик Законодател. Светът в който живеем, е построен на строги и неизменими закони, факт, който с удивление констатираме. Ние вярваме в един Бог - Законодател, защото световният Кодекс от Закони предполага един Законодател.
    Съществуват два типа закони: природни и духовни (морални и социални). Природните закони са обект на науката: Такива са например гравитацията, наследствеността и т.н. И Библията споменава някои основни природни закони, не само за да покаже величието, мъдростта и мощта на Бога, но да докаже, че законите не са се самосъздали и саморазвили, а са наложени от един Създател.
    Предмет на нашето разглеждане ще бъдат духовните закони, дадени на човечеството в Божието Слово. Общо можем да кажем, че те регламентират отношенията между човека и Бога и човешките взаимни отношения. Та не са ни дадени, за да ни ограничават, а за да ни предпазят и ръководят в живота. Защо има Правилник за движението по улиците и пътищата? За безопасност! Така и съблюдаването на Божия Закон е път към мир, свобода и сигурност. Псалмистът заявява - Пс.119:165:
    “Много мир имат ония, които обичат Твоя Закон и за тях няма спънки, та да се препъват.”
    В Библията срещаме два вида духовни закони:
    а/ вечни и неизменни; б/с определена давност, временни.
    Общо за характера на Божиите заповеди четем Пс.111:7,8:
    “Делата на ръцете Му са верност и правосъдие; всичките Му заповеди са непоколебими, утвърдени са до вечни векове, като са направени във верност и правота.”
    Горната класификация е по отношение на валидността във времето. А по отношение на всички аспекти на човешките задължения спрямо Бога и съчовека в Библията намираме 4 основни типа закони, които могат да бъдат систематизирани, както следва:
    1. Морален закон. В литературата се среща и обозначението “Декалог”, което на гръцки означава “десетословие”. Моралният закон, състоящ се от 10 висши нравствени принципи, е същността на Божия закон и най-висшата му част. Докато всички други закони са дадени чрез Мойсей, декалогът бе произнесен на Синай с Божия глас пред народа. Бог го написа на две плочи (скрижалите на завета) и заповяда да се постави на най-святото място, във ковчега на завета, докато останалите Мойсей написа и постави отстрани на ковчега: Втор.31:24-26 и Изх.40:20:
    “А когато Мойсей написа на книга думите на тоя закон дори до край, тогава Мойсей заповяда на левитите, които носеха ковчега на Господния завет, като каза: Вземете тая книга на Закона и турете я край ковчега на завета на Господа вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе” (Втор.31:24-26).
    “И като взе плочите на свидетелството, положи ги в ковчега...” (Изх.40:20).
    Вечността и непроменимостта на декалога явствува от целия Нов завет и специално от думите и живота на Христос - Мат.5:17,18:
    “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона и пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.
    Защото истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.”
    Принципите на този закон отразяват Божия характер и са толкова непроменими, колкото и Сам Бог.
    2. Церемониален (обряден) закон. Това бе цялата символична дейност за опрощаване на греховете в Ст.Завет. Имаше специално богослужебно място за жертвоприношения, наречено скиния или светилище. То бе обслужвано от свещеници и левити. Принасяха се жертви, които символизираха идещия Изкупител - Христос. И когато Христос увисна на кръста, символите отпаднаха и цялата старозаветна обрядна система се прекрати. Този въпрос е осветлен с изключителна вещина от ап. Павел в посланието му към евреите. И така, обрядният закон важеше до Христа - Евр.9:1,9-12:
    “А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище... което е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника колкото за съвестта му съвършено чист..... плътски постановления наложени до едно време на преобразование. А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч не от настоящето творение, веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и телци, но със собствената Си кръв и придоби на нас вечно изкупление.”
    Това време на преобразование, за което говори нашият текст, е моментът на Христовата изкупителна жертва на Голгота.
    3. Граждански закон. Намира се в Изход 21,22,23 глави. Той уреждаше правните отношения в еврейската държава. Когато еврейската държава престана да съществува като независима единица, тогава и Гражданският кодекс, съобразен с обществените условия на древния Израил като нация, загуби своята сила. Но тъй като този закон представляваше приложение на широките принципи на декалога към специфичните условия на Израил, основните правила на правда и съд и човешките етични отношения, включени в него са все още валидни.
    4. Здравен закон (санитарен). Диетичните принципи заедно с други санитарни и хигиенни норми бяха предназначени от един мъдър Творец за поддържане и запазване здравето на човека. Основани на изискванията на човешкото тяло, тези принципи в никакъв случай не могат да бъдат засегнати от кръста или от изчезването на Израил като държавна единица. Всичко, което не е свързано с жертвения ритуал, а се отнася за човешкото здраве, безспорно остава валидно за християнина. Законите, които поддържаха здравето и стимулираха дълголетието преди 3 500 години, ще дадат същите резултати и днес.
    Здравните принципи ще бъдат изложени по-обстойно в отделна глава.
    Преди да разгледаме последователно 10-те заповеди на моралния закон, трябва да си изясним понятието “грях”. Дефиниция за грях ни е дадена от ап. Йоан 1Йоан.3:4:
    “Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие.”
    Кратко и ясно е казано тук: грехът е баззаконие, т.е. грехът е нарушение на закона и преди всичко на моралния закон. И така всяко нарушение на 10-те Божии заповеди с мисли, думи и дела се нарича “грях”. Познавайки добре съдържанието и смисъла на тези велики предписания, ние винаги можем правилно да оценим поведението си. Божият морален закон е даден в Изход 20:1-17 и повторен във Второзаконие 5:6-21, леко приспособен към условията на еврейския народ. Ще ползваме текста на официалното му прокламиране в Изх.20 глава:
    Първата заповед гласи: Изх.20:1-3:
    “Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза: Аз съм Йеова, твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.”
    Най-напред Бог съобщава Своето име - Йеова. Йеова означава Съществуващият, Живеещият, Вечният. Тази заповед утвърждава великия факт, че има само един Бог и Той изисква поклонение само на Него. Схващането за единствен Бог бе чуждо за политеистичната (многобожна) вяра и практика на другите народи, на езичниците. С тази заповед Бог апелира да Го поставяме над всичко друго, да бъде на първо място в нашите мисли и чувства. Зависимостта от нещо друго, освен от Бога, безразлично дали е богатство, знания, положение или приятели, ни поставя в опасност. Ако обичаме нещо друго повече от Бога и му посвещаваме най-добрите си сили, то ни става бог и ние се оказваме нарушители на първата заповед.
    Втората заповед гласи: Изх.20:4-6:
    “Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвърто поколение на ония, които ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.”
    Докато първата заповед подчертава, че има само един Бог, втората изтъква духовната Му природа и забранява идолопоклонството. Древните езичници боготворяха изваяни образи, покланяха се на слънцето, звездите, някои животни и т.н. Бог не желае да Му служим чрез видими, материални образи, а да Го възприемаме като велико духовно Същество. Съвременните икони и скулптури, на които хората се молят представляват модерно идолопоклонство. Безумието на идолопоклонството проличава от факта, че идолите са продукт на човешко майсторство и следователно подчинени нему. Това е подчертано многократно в Библията. Достатъчно е да прочетем Ис.44:9-17:
    “Всички, които образуват изваяни идоли, са за посрамление... Кой е оня, който прави един бог или излива изваян идол, съвсем безполезен?... Ковачът кове брадва... дърводелецът простира връв, начертава идола с тебешир, изработва го с длета... и образува го по човешки образ, според човешка красота, за да стои в къщи. Отсичайки си кедри, и вземайки пърнар и дъб, той си бе избрал между горските дървета едно... Една част от него той изгаря в огън, с друга част готви месо да яде, изпича печиво и се насища... и останалото от него прави изваяния си идол. Коленичи пред него и му се покланя, и му се моли, казвайки: избави ме защото ти си мой бог.”
    Оправданието, че иконите не се обожават а чрез тях Бог, не намалява силата на забраната, защото заповедта категорично забранява не само поклонението на идоли, но и правенето на идоли. Когато Бог оповестяваше принципите на Своя закон, Той не демонстрира никакъв образ, за да предпази народа от всякаква форма на идолопоклонство. Това припомня Мойсей в Втор.1:11,12,15-18:
    “Вие се приближихте и застанахте под планината и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.
    Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите Му, но не видяхте никакъв образ, само глас чухте.
    Прочее внимавайте добре на себе си, защото в деня, когато Господ ви говори в Хорив изсред огъня, вие не видяхте никакъв образ, да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или жена...”
    От друга страна, тази заповед не забранява използването на художество с религиозен сюжет. Осъдено е поклонението, обожаването на образите. Има съществена разлика между картина с религиозна тематика и идол (икона). Картината се превръща в идол, ако извършваме религиозно поклонение и служба пред нея, ако се молим пред нея. В домовете си можем да имаме художествени произведения с религиозен сюжет, които извикват в нас благородни мисли и чувства, без обаче да ги обожаваме.
    Третата заповед гласи: Изх.20:7:
    “Не изговаряй напразно името на Господа твоя Бог, защото Господ няма да смята безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му.”
    Тази заповед е религия на езика. Думата преведена “напразно” означава “фалш”, “суета”, “празнота”. Главната цел на третата заповед е да внуши респект. Божието име е свято и не бива да се произнася безгрижно и непочтително. Някои имат лошия навик многократно да споменават Божието име в обикновени, лекомислени разговори, а други кълнат, използвайки святото име. Всичко това е грях против третата заповед. Божието име трябва да бъде изговаряно със страхопочитание, и то само при подходящи случаи, именно когато говорим за Бога или когато произнасяме молитва.
    Третата заповед осъжда и лицемерната претенция за набожност, ако не живеем съгласно божествените предписания.
    Четвъртата заповед гласи: Изх.20:8-10:
    “Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти, защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови седмия ден и го освети.”
    Четвъртата заповед говори за почивния ден. Тя ше бъде разгледана изчерпателно в следващите глави, затова тук няма да я коментираме.
    Петата заповед гласи: Изх.20:12:
    “Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоят Бог.”
    Почит към родителите. Те са Божии представители пред децата и трябва да бъдат първия авторитет за тях. Докато децата са под възрастта на моралната отговорност, трябва да проявяват послушание към родителите. По-късно дължат почит и уважение към тях, а когато родителите остареят, и синовна грижа. За съжаление днес мнозина изоставят немощните си родители на произвола на съдбата, но заповедта ни казва, че почитта към родителите е условие за дългоденствие.
    Шестата заповед гласи: Изх.20:13:
    “Не убивай.”
    Отнемането на човешки живот е тежко престъпление, защото всеки живот е свят. Но Библията осъжда и моралното убийство като нарушение на шестата заповед. Исус включва в нея също гняв и презрение - Мат.5:21,22:
    “Чули сте че е било казано на старовременните: Не убивай и който убие се излага на съд. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, излага се на съд; и който рече на брата си “безделниче”, излага се на синедриона, а който му рече “бунтовни безумецо” излага се на огнения пъкъл.”
    По-късно Йоан прибави и омраза - 1Йоан:3:15:
    “Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец, и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.”
    Тази заповед забранява не само насилие над тялото, но и нещо, което е с далеч по-големи последици - нараняване на душата. Лошите и оскърбителни думи също убиват.
    Седмата заповед гласи: Изх.20:14:
    “Не прелюбодействувай.”
    Тази заповед се отнася не само за изневяра на партньора в семейството, но и за блудство, разврат и промискуитет (безразборни полови сношения). Седмата заповед закриля брака, който за християнина е скъпоценен като живота. Всяка нечистота в мисли, думи и дела се осъждат от нея. Исус посочи това в Мат.5:27,28:
    “Чули сте, че било казано: Не прелюбодействувай. Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.”
    Осмата заповед гласи: Изх.20:15:
    “Не кради.”
    Тук е установено правото на собственост, което трябва да се зачита от другите и без което няма сигурност и защита в обществото. Тази заповед урежда материалните отношения между хората. Тя забранява всяко нечестно присвояване на благата на другия и важи еднакво за работодателя и за работника.
    Фалшификациите, скриване на дефектите и неверно представяне на качествата на стоката, употреба на фалшиви везни и мерки са дела на крадец толкова, колкото и джебджийството или обир на магазин. Присвояване чужди вещи или пари, защото притежателят им е забравил или използване на държавни материали за лични цели е чиста кражба.
    Деветата заповед гласи: Изх.20:16:
    “Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.”
    Тази заповед може да бъде престъпена публично чрез неверно свидетелство в съд. Лъжесвидетелството е било винаги смятано за сериозно провинение против обществото. Но тази заповед се нарушава често чрез злословене на другите, чрез клевети и клюкарство и чрез всяка изговорена лъжа. Днес мнозина считат лъжата за почтен грях и мислят, че не може да се живее без лъжа. Някои твърдят, че има бели и черни лъжи но заповедта е категорична и пределно ясна. Всяка лъжа е грях. Деветата заповед може да бъде нарушена и с мълчание, когато някой е осъждан несправедливо. Може да бъде нарушена и със свиване на раменете и вдигане на веждите.
    Десетата заповед гласи: Изх.20:17:
    “Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.”
    Тази забрана е фундаментална за човешката опитност, защото прониква в подбудите на нашите постъпки. Тя установява принципа, че самите ни мисли са под юрисдикцията на Божия закон и че ние сме толкова отговорни за мислите, колкото и за делата си. Поддържането на неправа мисъл предизвиква неправо желание, което след време ражда неправо действие. Човек може да се въздържа от прелюбодейство поради социалната и гражданска санкция, която би последвала, но в очите на небето той може да е толкова виновен, колкото и ако би извършил деянието. Тази заповед осъжда и завистта.
    Тя обобщава декалога утвърждавайки, че човек е съществено свободен морален деец.
    В основата на моралния закон стои любовта. Христос посочи това, като обобщи десетте заповеди в два основни принципа: любов към Бога и любов към човека - Мат.22:35-40 :
    “И един от тях законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”. Това е голямата и първа заповед. А втора подобна на нея е тая “Да възлюбиш ближния си както себе си”. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.”
    Не случайно написа Бог закона Си на две плочи. Първите 4 заповеди определят нашата любов към Бога, а вторите 6 - нашата любов към ближния. Ап. Павел коментира - Римл.13:8-10:
    “...защото който обича другиго, изпълнява закона. Понеже заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не пожелавай, и коя да е било друга заповед се заключват в тия думи: “Да обичаш ближния си като себе си”. Любовта не върши зло на ближния, следователно любовта изпълнява закона.”
    Ап. Яков пък установява неделимостта на закона - Яков 2:10,11:
    “Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно, бива виновен във всичко. Понеже Оня, Който е рекъл “Не прелюбодействувай”, рекъл е и “Не убивай”. Тъй че ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.”
    Това означава, че трябва да приемем закона като единно цяло, защото Законодателят е Един. С други думи ние нямаме право да категоризираме заповедите като важни и маловажни. Нямаме право да мислим, че някои от заповедите са подходящи за съблюдаване, докато други не са. Съгласно логиката на апостола достатъчно е да нарушим една и ставаме нарушители на закона изцяло.
    В края на това разглеждане, драги читателю, трябва да засегнем, макар и накратко, изключително важен пункт на евангелската философия. Божият морален закон е идеален и не бихме могли да го удовлетворим, каквито и старания да положим. Затова се нуждаем от вярата в Исус и Неговата благодат, чрез която биваме простени и оправдани. Но вярата не анулира закона, а го утвърждава - Римл.3:31 и Римл.6:15:
    “Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! но утвърждаваме закона.” (Римл.3:31)
    “Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон а под благодат? Да не бъде?” (Римл.6:15)
    Вярата в Христа ни помага в достигането на все по-пълно покритие на живота ни с великите принципи на Божия Закон.

    comments

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    You are here