Bulgarian English German Russian Spanish
joomla templates

Библия

Библия - Български библейски портал

12.Почивният ден

  • ПДФ
  •  

     

     

     

    С тази глава пристъпваме към изучаването на един от основните въпроси на библейското вероучение, именно необходимо ли е да съблюдаваме някакъв почивен ден и кой е той? Верни на възприетия в началото принцип ние ще проучим систематично този въпрос чрез съответните библейски текстове.
    Съществува парадоксален спор между Библията и световното християнство. Докато Библията говори определено за един свят ден, християнският свят с малки изключения почита друг ден. Защо е това противоречие?
    Но нека започнем отначало. В първата глава на Св. Писание е представен великият факт на сътворението. С това кратко описание човекът е въведен в света на Библията. Нашата земя е създадена и устроена за 6 творчески дни. И в началото на Битие 2 гл. четем за края на Божието творческо дело, ознаменувано с учредяването на един почивен ден - Бит.2:1-3:
    “Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които бе създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които бе създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела....”
    Този откъс говори за седмия ден. Подчертани са 3 момента:
    1. Бог Си е починал в седмия ден, т.е. престанал да твори. Почивката не е наложена поради умора, защото Бог не се уморява, а за да бъде учреден почивен ден за бъдещото човечество. Тук думата “почина” е синоним на прекратяване, преустановяване на творческата дейност на Създателя.
    2. Бог благослови седмия ден, което означава, че този ден е свързан с по-особени благословения за човека, отколкото останалите седмични дни.
    3. Бог освети седмия ден. Съгласно библейската терминология освещаването на нещо означава да бъде отделено то за по-специални цели. Седмият ден е отделен от останалите и предназначен за духовните нужди на човека, за поклонение и религиозна служба, за среща с Бога, изобщо за святи цели.
    Тук в този пасаж не е посочено името на седмия ден. В Библията седмичните дни нямат имена. Евреите са назовавали дните по следния начин: първи ден на седмицата, втори ден на седмицата и т.н. Шестият ден е наречен “приготвителен ден” и седмият - “шабат”, което значи “почивка”. За пръв път в Библията е посочено ясно кой е седмият ден - по време на събитията, описани в Изх.16:4,5,14-31:
    “Тогава Господ рече на Мойсея: Ето ще ви наваля хляб от небето и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам ще ходят ли по закон Ми или не. А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти колкото събират всеки ден...
    И като се изпари падналата роса, ето по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята. Като го видяха израиляните казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Мойсей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. Ето що заповядва Господ: Съберете от него всеки толкова колкото му трябва да яде, ... И израиляните сториха така и събраха кой много, кой малко и когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг.
    ...Мойсей още им рече: Никой да не оставя от него да утринта. При все това те не послушаха Мойсея и някои оставиха от него до утринта, но червяса и се усмърдя... А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна..., всички началници на обществото дойдоха и известиха на Мойсея. А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, свята почивка Господу; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите и турете настрана каквото остане да ви стои за утре. И тъй туриха го настрана до утрото, както заповяда Мойсей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.
    Тогава Мойсей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу, днес няма да го намерите на полето. Шест дена ще го събирате, но седмият ден е събота, в нея няма да се намира. Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден но не намериха. Тогава Господ рече на Мойсея: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? Вижте понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни... И тъй людете си отпочиваха на седмия ден. А Израилевият дом нарече тая храна Манна...”
    Извеждайки Своя народ от египетско робство, Бог имаше грандиозен възпитателен план. Суровите пустинни условия по време на пътуването бяха подходящи за тази цел. Това пътешествие трая 40 години и Бог промисли специален начин за изхранване на този голям народ. В нашия пасаж се говори именно за началото на този феномен - снабдяване с небесна храна, наречена “манна”. Евреите познаваха съботната институция, но при тежките робски условия в Египет, тя беше занемарена. Бог желаеше да реформира Своя народ и да възстанови съблюдаването на почивния ден. Даването на манна беше подходящо средство за това. В ст. 4 и 5 Бог заяви, че те трябва да бъдат послушни на Неговия закон, респективно почивния ден и им даде необходимите инструкции. Снабдяването с манна бе съпроводено с редица чудеса, които трябваше да ги убедят в святостта на съботата. Всеки събираше свободно, но измерването показа, че е събрал точно необходимите порции за семейството си. Всеки ден имаше манна на полето, в събота обаче тя липсваше. Манна оставена за следващия ден се разваляше, но оставена от петък за събота се запазваше. Двойното количество манна, събрано от народа в шестия ден съгласно Божията заповед, предаваше важен урок - те трябваше да си приготвят храна за събота още от петък. Съботата бе свят ден и те трябваше да си почиват в него. Феноменът с манната описан тук и в други пасажи на Библията може да бъде обяснен задоволително само като чудо. Твърдението на някои модерни тълкуватели, че манната била секрет от различни растителни въшки, хранещи се от тамарисковите дървета в Синайската пустиня е съвсем нелепо. Тамарисковата манна се намира на Синай само през юни и юли, и количеството й е изключително малко за да се изхранва цял народ. Подробностите в разказа на Изход 16 гл. изключват напълно подобно обяснение. Небесната манна беше доставяна през цялата година в продължение на 40 години и секна веднага щом народът влезе в обещаната земя (Ис.Нав.5:12).
    Следващият пасаж, който трябва обстойно да се анализира е Изх.20:8-11:
    “Помни съботния ден за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден който е събота на Господа твоя Бог да не вършиш никаква работа...
    Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.”
    Това е съботната заповед, включена като четвърта в Божия морален Закон. Декалогът бе тържествено провъзгласен на Синай около 50 дни след изхода на евреите от Египет.
    Четвъртата Божия заповед започва с категоричния императив “Помни съботния ден за да го освещаваш”. Тук трябва да се отбележи нещо много съществено. Фактът, че съботата е включена в Божия морален кодекс показва, че тя има морален характер а не церемониален. Тези думи бяха изговорени от Всемогъщия със страшно величие и слава, и издълбани от Него на каменни плочи. Тук е оригиналният и пълен текст на съботната заповед и в него е дадено и основанието за това изискване в ст.11, именно Божието творческо дело при създаването на нашия свят. Съботната институция е мемориален акт на сътворението. Хората издигат паметник на онзи, който е извършил някакво голямо дело, за да се помни от поколенията. Най-великото дело извършено някога е сътворението на света. В чест на сътворението Бог е издигнал един морален паметник - съботната институция. В ст.11 намираме трите пункта свързани с почивния ден, които бяха отбелязани в Бит.2:1-3. Там ние все още не знаехме кой е този седми ден, защото не е посочено името му. Сега вече свързвайки двата текста, Бит.2:3 и Изх.20:11 установяваме, че седмият ден е съботата. В Св. Писание денят след съботата, т.е. неделята, е наречен първи ден на седмицата - Мар.16:1,2:
    “А когато се мина съботата Мария Магдалина, Мария Якововата майка и Саломия купиха аромати за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгря слънцето.”
    Оразмеряването на времето в седмици е нещо уникално. Докато всички останали временни единици - денят, месецът и годината - имат астрономически наглед, то седмицата има чисто библейски произход, без астрономическо основание. Съществуването на седмицата и съботата е мощно доказателство за сътворението на света от един Създател. Седмицата е съботата ни връщат по най-кратък път към великия факт на сътворението. Съгласно мотивировката на четвъртата заповед, съботата е напомняне и признаване, че светът не е резултат на вечно саморазвитие и еволюция на материята, а е създаден от Бога в едно далечно начало. Самата Библия започва с тържествените думи:
    “В начало Бог създаде небето и земята” (Бит.1:1)
    Сега за много християни възниква същественият въпрос: Валидна ли е съботата в Новия Завет? Не е ли отменена от Христос и апостолите?
    Христос е изразил становището Си най-напред общо за Божия Закон кратко и ясно в планинската проповед: Мат.5:17,18
    “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона и пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.”
    Тези думи на Исус подчертават валидността на Божия закон като цяло, докато трае светът, докато има небе и земя. А в Мар.2:27,28 Исус говори за съботната наредба:
    “И каза им: Съботата е направена за човека а не човек за съботата, така щото Човешкият Син е господар и на съботата.”
    Тук Той ни казва три неща: Първо - съботата е направена за човека, а не за евреите, както често се изтъква от дилетанти. Съботата няма национален характер, а общочовешки. И действително, когато Бог учреди този празник непосредствено след сътворението не съществуваше никаква нация, а само първата човешка двойка, прародителите на цялото човечество. В Ис.56:2-7 четем, че съботата бе задължителна в Стария Завет не само за евреите но и за всички чужденци, които изоставяйки езичеството възприемаха правата вяра в единия и истински Бог:
    “Блажен оня човек, който прави това, и оня човешки син, който се държи за него, който пази съботата да я не оскверни и въздържа ръката си да не стори никакво зло... Също и чужденците, които се прилепват към Господа, за да Му служат, да обичат името на Господа и да бъдат Негови слуги - всеки от тях, който пази съботата да я не оскверни и държи завета Ми, и тях ще доведа в святия Си хълм и ще ги зарадвам в Моя молитвен дом... Защото домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките племена.” (Ис.56:2-7)
    Второ, с израза “съботата е направена за човека а не човек за съботата”, Исус представя истинското предназначение на тази прастара наредба. Той иска да ни каже, че всичко е създадено за доброто на човека, включително и съботата. Христос ни поучава, че човек не трябва да счита себе си роб на съботата, чиито ограничения го потискат, но да гледа на нея като на скъпоценно средство за получаване на небесни благословения. Човек периодично се нуждае от почивка и съботата му осигурява такава. Но не е само това. Съботата ни предпазва от затъване във физически и материални грижи, които могат да задушат по-висшата част на нашата личност. Тя трябва да служи за култивиране на духовната природа на човека като интелигентно и морално същество и е прекрасна възможност за общуване с нашия Бог. В полза на тази концепция за съботата може да се изтъкне и фактът, че най-напред бе създаден човекът а после съботата, както дрехата се ушива за човека, а не обратно. Но представяйки по този начин достойнствата на съботната институция Христос имаше предвид още нещо. Равинските учения бяха превърнали съботата в тежко и непоносимо бреме за народа. Исус искаше да поправи тази деформация. Еврейските законоучители бяха напластили върху съботата редица фанатични изисквания, които бяха чужди на духа на Божията наредба. Примерно, твърдели, че в съботен ден не трябва да се ходи с подковани обувки, защото това означава носене на товар, т.е. работа и следователно, нарушение на заповедта. Или ако в събота те заболи зъб и вземеш оцет в устата си, трябва да го глътнеш. В противен случай ти си се лекувал в събота, а това е вече нарушение. Равинските школи на Хилел и Шамай в съвремието на Исус са считали, че не бива да се лекува в събота ако не съществува опасност за живота.
    И трето, Човешкият Син е Господар на съботата. Сам Христос е автор на съботата още при сътворението и след това при оповестяване на закона на Синай. С други думи, промени могат да бъдат направени само от Господаря. Но Господарят утвърждава съботната почивка. В Новия Завет няма никакво изявление за отменяне на съботния ден и учредяване на нов почивен ден.
    В посланието си към евреите 4-та глава, ап. Павел коментира интересния въпрос за почивката. Той изхожда от основния текст в Бит.2.гл., който разгледахме и придава на понятието “почивка” нов, евангелски, духовен смисъл. Съботната институция става в Новия Завет символ на почивката, която получаваме чрез вяра в Христа, почивка от грехове, злини и страдания.В Евр.4:9-11 великият теолог на Новия Завет заключава, че “за Божия народ остава една съботна почивка”, и призовава всички вярващи да влезат в тази почивка:
    “Следователно за Божиите люде остава една съботна почивка. Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това да дава същия пример на неверие”.
    Макар че смисълът на “съботна почивка” е фигуративен, все пак този образ е изграден на основата на буквалния седми ден - съботата от сътворението. За да приключим, трябва да кажем, че съгласно Ис.66:22,23 съботната наредба ще пребъде и в новия свят като ден на поклонение и богослужение:
    “Защото както новото небе и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, казва Господ, така ще пребъде родът ви и името ви. И от новолуние до новолуние, и от събота до събота ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ.”
    Библията не познава друг почивен ден освен съботата - мемориалният акт на сътворението.

    comments

    Последно променен на Вторник, 04 Февруари 2014 11:27

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    В момента има 35 посетителя в сайта
    You are here