Bulgarian English German Russian Spanish
joomla templates

Библия

Библия - Български библейски портал

13."Аргументи" в полза на неделята

  • ПДФ
  •  

     

    Привържениците на неделния ден търсят аргументи в подкрепа на своя възглед и понякога се спират на някои библейски пасажи в които е споменат първият ден на седмицата.
    Както изяснихме в предната глава аргументи в полза на неделята няма в Св. Писание и затова сме поставили тази дума в кавички в заглавието. Но ще бъде добре да разгледаме онези библейски текстове, които описват събития станали в първия седмичен ден. Вече изтъкнахме, че в Библията денят след съботата е отбелязан като “първи ден на седмицата”. Ние наричаме този ден “неделя”. Първият текст върху който ще се спрем е Йоан 20:19:
    “А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха събрани учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред и каза им: Мир вам!”
    Тук се казва, че вечерта в първия ден на седмицата, денят на Христовото възкресение, както явствува от Йоан 20:1 Христовите ученици били събрани заедно в един дом и Исус се появява при тях. Твърди се, че Исус и апостолите се събрали за да честват възкресението Му. Но такова тълкувание на този епизод е абсолютно несъстоятелно. Защо?
    Първо, защото съгласно разказа на Лука 24 гл. събранието се е състояло късно през нощта. Ето фактите: Двама Христови последователи биват настигнати в този ден от Исус, вървейки по пътя за Емаус, едно село на около 11 км от Ерусалим. Те повеждат разговор с Него без да Го познаят и вече близо до селото Го поканват да остане с тях, защото е залез. (Лука 24:29). По време на вечерята те Го познават внезапно, но вече не Го виждат. Развълнувани от тази неочаквана среща, незабавно се връщат в Ерусалим за да съобщят на апостолите всичко това. Тогава именно Исус се явява между тях.
    Тази хронология показва, че срещата се е състояла късно вечерта в неделя, след залеза, т.е. съгласно еврейското отчитане на дните, във втория ден на седмицата, нашия понеделник (Виж следващата глава по този въпрос). Но защо все пак Йоан говори за вечерта на първия ден на седмицата? Йоаново евангелие, за разлика от първите три бе написано към края на първото столетие и предназначено главно за вярващи от езически произход. Затова той си служи с римското отчитане на времето, което беше фамилиярно за езичниците. А дните според римското броене започваха от полунощ, не от залез слънце. Следователно според римското отчитане, късно през нощта бе все още в първия ден на седмицата. И второ, психологически е било невъзможно някакво честване на Христовото възкресение поради следните причини: Обясненията на Марко, Лука и Йоан показват, че апостолите все още не вярваха, че Христос е възкръснал и Той идва при тях за да ги смъмри за неверието им и да им докаже, че е възкръснал - Мар.16:12-14 и Лука 24:36-45:
    “Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха отивайки на село. И те отидоха и известиха на другите, но нито на тях повярваха. После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата и смъмри ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видяли възкръснал”(Мар.16:12-14).
    “Когато говореха за това сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам! А те се стреснаха и уплашиха, като мислеха, че виждат дух. И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? Погледнете ръцете и нозете Ми, че съм Аз същият... Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?... И взе та яде пред тях. И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и псалмите. Тогава им отвори ума за да разберат Писанията.”(Лука 24:36-45)
    Друг случай, който се използва като аргумент в полза на неделята е второто събрание на учениците състояло се една седмица след гореописаното - Йоан 20:26-29:
    “И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома с тях. Исус дохожда като беше заключена вратата, застана насред и рече: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой! Исус му казва: Понеже Ме видя ти повярва, блажени ония, които без да видят са повярвали”.
    Съгласно еврейското отчитане на дните, което е включвало първия и последния ден на съответния интервал, “подир осем дни” ще се падне пак в първия ден на седмицата. Ако целта на това второ събрание е била въвеждането и освещаването на първия ден, бихме очаквали Христос да спомене този важен факт и да установи новия почивен ден. Но в описанието няма даже и намек за това. Контекстът показва, че причината за тази среща е скептицизмът на Тома, който все още не вярвал, че Христос е възкръснал. Исус идва за да го увери във възкресението Си.
    Драги читателю, изобщо тезата, че в чест на Христовото възкресение трябва да се почита неделя вместо събота е без всякакво библейско основание. В една от следващите глави ще видим, че съгласно евангелието отбелязването на това велико събитие като крайъгълен камък на християнската вяра, именно смъртта, погребението и възкресението на Христос трябва да стане чрез кръщението, основния обряд на Новия Завет.
    Един трети случай с който обикновено се подкрепя неделната доктрина е събитието описано в Деян. 2:1-4:
    “И когато настана денят на Петдесятницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър и изпълни цялата къща гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.”
    Въпросът за езиците ще бъде разгледан в една от последните глави. Сега трябва да видим как стои въпросът с деня.
    Петдесятница беше старозаветен религиозен празник, наречен още Празник на първите плодове или Празник на седмиците. Той се падаше на 50-тия ден след Пасхата. Съгласно еврейското отчитане на време, което включваше първия и последния ден на интервала, 50-тият ден след Пасхата се е падало онази година в първия ден на седмицата или неделя. Но святостта на почивния ден няма нищо общо с изливането на Св. Дух. Затова и в нашия текст изобщо не е споменат денят, а великият празник Петдесятница. Изливане на Св. Дух имаме и при други случаи, описани в Деяния на апостолите, но това не прави деня свят. Защо Бог е избрал именно този ден за особеното даване на Св. Дух? Евреите имаха три големи годишни празници: Пасха, Петдесятница и Шатри. От тях Петдесятница привличаше най-много поклонници в Ерусалим от далечни страни, защото опасностите при пътуване по море и суша през ранна пролет за Пасхата и късна есен за празника Шатри възпираха мнозина. Но празникът Петдесятница, който се падаше през май и юни беше удобен за всички. И затова най-подходящият момент за проповядване на евангелската вест на различни езици, за да я разберат всички пребиваващи в Ерусалим и да я отнесат в родните си краища беше именно денят на Петдесятница. А и символичните аспекти на този празник на първите плодове се осъществиха в този ден. Три хиляди души като първи плодове на евангелието се кръстиха и станаха християни.
    В Деяния на апостолите е докладвано едно събрание ръководено от ап. Павел в първия ден на седмицата - Деян.20:7:
    “И в първия ден на седмицата когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.”
    Някои автори виждат в този пасаж указание за ранно християнско съблюдаване на неделята. Но контекстът показва, че Павел не е свикал това събрание специално поради първия ден на седмицата. Той е бил седем дни в Троада и сигурно това не е било единствената среща с вярващите. Сега той щеше да отпътува и беше подходящо за последен път да се види с тях и да отпразнува Господна вечеря. Лука, който е автор на Деяния на апостолите отбелязва, че това се е случило в първия ден на седмицата, не за да загатне някакво съблюдаване на неделята, а в съгласие с цялата серия хронологически бележки за това пътуване. Деян.20 и 21 глави са пълни с точни данни за дните, престоите и пътуванията. Следователно най-естествената интерпретация на този пасаж показва, че Лука споменава за това събрание първо защото Павел “щеше да отпътува на сутринта”, второ поради случката с Евтих (ст.8-12) и трето, просто като част от продължителната хроника на пътуването. А чествуването на Господнята вечеря няма нищо общо с почивния ден, защото никоя църква не счита, че причастие се дава само в неделя. (Господня вечеря и причастие е едно и също).
    Още един текст се цитира понякога в подкрепа на неделната доктрина - 1Кор.16:1,2:
    “А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви. В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си и да го има при себе си, за да не стават събирания когато дойда.”
    Един обикновен анализ на този пасаж обаче показва, че става дума за нещо съвсем различно. Благотворителността, подпомагането на бедните и нещастните е една от най-съществените черти на християнството. Павел организираше тази дейност в полза на вярващите в Палестина и Ерусалим. Икономическите условия там бяха много тежки и за евреи и за християни. Те се нуждаеха от помощта на своите братя от други страни. Великият апостол препоръчва на коринтските християни във всеки първи ден на седмицата да преглеждат сметките си и съобразно печалбите си да отделят нещо за бедните. Естествено това не би могло да се прави в свят ден. При това той им предлага да съхраняват тези помощи в домовете си, та когато дойде да бъдат готови за изпращане в Ерусалим.
    Тук му е мястото да поясним смисъла на един пасаж от Павловите послания, който е превратно тълкуван само поради непознаване на старозаветния церемониален закон. Става дума за Кол.2:16,17, с който така много се спекулира:
    “И тъй, никой да ви не осъжда за това което ядете или което пиете, или за нещо относно някой празник или новомесечие или събота, които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христос.”
    Верният смисъл тук се определя от една единствена дума, “сянка”. Старозаветното богослужение свързано с обрядно ядене и пиене и редица празници беше символично по характера си или както още се нарича “сянково” богослужение (Евр.8:5), защото сочеше напред към същността - Христовата жертва. (Този въпрос ще бъде систематично разгледан в отделна глава). Във въпросния текст Павел говори за “ядене, пиене”, “празник”, “новолуние” и “събота”, които са сянкови, символични. Веднага трябва да поясним, че съгласно Левит 23 гл. евреите в Стария Завет спазваха 7 церемониални (сянкови) “съботи” през годината. Те се падаха всяка година в различни дни на седмицата, защото бяха на точно определени дати, но се наричаха “съботи”, защото бяха святи празници, свързани със символичната жертвена система. Те нямаха нищо общо със седмия ден от декалога. Именно за тези (сянкови) “съботи” говори Павел и подчертава, че в Новия Завет те са вече невалидни заедно с цялата символична жертвена система, тъй като Христовата жертва вече е факт. Символът отпада щом дойде същността.
    И в края трябва да поясним един стих с който се спекулира при преводи и тълкувания, именно - Откр.1:10:
    “В Гoсподния ден бях в изстъпление чрез Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба...” Някои български преводи гласят “в неделен ден”, в други, преводачът е бил по-съвестен и макар да е превел “в неделен ден” със звездичка е отбелязал долу в полето: на гръцки Господен ден. И така ап. Йоан, знаменитият автор на “Откровението”, написано от него на остров Патмос към 96-та година сл.Хр. е написал на гръцки kuriake hemera, което значи “Господния ден”. Кой е този Господен ден? В Изх.20:10 четем: “...събота на Господа твоя Бог”. Изобщо в Библията многократно се споменава, че съботата е денят на Господа. Ап. Йоан е водел вероятно точна сметка на седмичните дни по време на своето заточение и отбелязва, че в Господния ден е получил специално откровение от Христа.
    И така, фразата “Господния ден” може да се отнася само за седмия ден - съботата. А защо някои преводачи превеждат този израз с “неделен ден”? Защото по-късно в историята, когато неделята замества съботата, този израз става фамилиярен при църковните отци за отбелязване на първия ден на седмицата в чест на възкресението на Христос. Но ап. Йоан не е знаел нищо за бъдещата неделя.
    Св. Писание е категорично и пределно ясно относно почивния ден и всякакви опити да се търсят аргументи в полза на неделята, при основно изследване на текстовете, остават безплодни.

     

     

    comments

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    You are here