Bulgarian English German Russian Spanish
joomla templates

Библия

Библия - Български библейски портал

18.Ад, пъкъл и рай

  • ПДФ
  •  

     

    Това са три библейски термина, чийто правилен смисъл ще бъде предметът на разглеждане в тази глава.
    Но преди това трябва да подчертаем, че е всеобщо разбирането както за безсмъртието на душата, така и за вечните мъки и вечното блаженство след смъртта. Както ще видим, това е една съдбоносна заблуда, засягаща почти целия християнски свят.
    Основно учение на Библията е това за един всеобщ съд в края на земната история. Ап.Павел в речта си в ареопага на Атина заявява недвусмислено - Деян.17:31:
    “Тъй като е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което е и дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.”
    Тук се визира точно определено време на съд. Изразът “ден когато ще съди” фиксира строго определено време. И след като се произведе съд и се определи присъдата на всеки човек, едва тогава ще се даде всекиму заслуженото, награда или наказание. Твърдението, че всеки получава възнаграждението си непосредствено след смъртта не почива на библейска основа и не е логично. Ето и ясните думи на Спасителя - Мат.16:27 и Откр.22:12:
    “Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със своите ангели и тогава ще въздаде всекиму според делата му.” (Мат.16:27).
    “Ето ида скоро и у Мене е наградата, да отплатя на всекиго според какви то са делата му.” (Откр.22:12)
    В тези текстове Исус изтъква, че едва при второто пришествие Той ще възнагради всекиго.
    Можем да се позовем и на някои конкретни примери:
    Апостол Петър говори на юдеите в Ерусалим за съдбата на най-великия еврейски цар, Давид - Деян.2:29,34:
    “Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан и гробът му е у нас до този ден. Защото Давид не се е възнесъл на небесата...”
    Имаме всички основания да считаме, че Давид въпреки тежките грехове които стори, е един опростен грешник поради искреното му покаяние, и ще бъде спасен. Но ето Петър коментира, че Давид макар и оценен като праведник, около 1000 години след смъртта си все още не е получил награда.
    Така стои въпросът и с всички герои на вярата, така хубаво представени от ап. Павел в Евр.11 гл. Но вижте какво казват заключителните стихове - Евр.11:39,40:
    “Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат съвършенство без нас...”
    Тези праведници все още не са удостоени с вечната награда, защото Бог желае всички едновременно да бъдат удостоени с нея.
    Преминаваме към ОБЯСНЕНИЕТО НА ПОНЯТИЕТО “АД”
    В Стария Завет фигуративното царство на мъртвите е наречено на еврейски “шеол”, което означава “гроб”. В нашите български Библии тази еврейска дума е преведена различно, в някои стихове с “преизподня” в други с “гроб”, а в трети - с “ад”. Всичко това винаги визира гроба, защото е все превод от оригиналната еврейска дума “шеол”.
    Да вземем някои примери - Йов 14:10-15:
    “Но човек умира и прехожда, да, човек издъхва и де го? Както водите чезнат из морето и реката престава и пресъхва, така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат те няма да се събудят и няма да станат от съня си. О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, да ме покриеше докле премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би ме спомнил! Ако умре човек ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам докато дойде промяната ми. Ще повикнеш и аз ще ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.”
    Поради големите страдания Йов е настроен песимистично и мисли за кончината си. В този текст е употребена еврейската дума “шеол”, преведена в цариградския превод с “гроб”, а в по-новия с “преизподня”. Ако шеол е място на мъки, би ли желал Йов да бъде скрит там?
    В контекста той говори за смъртния сън и мисли с копнеж за великия ден на възкресението, когато ще бъде повикан от гроба. - Йов 17:11-16:
    “Дните ми преминаха, намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха. Нощта скоро ще замести деня... Ако очаквам преизподнята за мое жилище... ако съм викнал към тлението, баща ми си ти, и към червеите: майка и сестра ми сте, то къде е сега надеждата ми? ...При вратита на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.”
    Тук отново Йов мисли за смъртта и безнадеждието и споменава два пъти “шеол”. В стих 16 той обяснява “шеол” като покой в пръстта. Съвършено ясно е, че “шеол” като обиталище на мъртвите не е нищо друго освен гроба. В стария български превод е този пасаж “шеол” е преведен с “гроб” и “ад”, а в новия - с “преизподня”.
    И така, от горния анализ трябва да заключим, че трите думи в нашите бъргарски Библии, “ад”, “преизподня” и “гроб” означават едно и също нещо, именно гроба. В Новия Завет е употребена еквивалентната на “шеол” гръцка дума “хадес”, която означава също “гроб”, “обиталище на мъртвите”. Българската дума “ад” произхожда именно от гръцкото “хадес”.
    Да вземем един интересен пример, който показва идентичността на двете понятия, еврейското “шеол” и гръцкото “хадес”. Ап. Петър в първата си проповед се позовава на едно пророчество в Пс.16:10 и го прилага за Христа - Деян 2:25-27:
    “Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята, нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.” ( Пс.16:10 ).
    “Защото Давид казва за Него: ...Винаги гледах Господа пред себе си ...защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.” (Деян.2:25-27).
    Петър почти буквално цитира в ст.27 думите на псалмиста в Пс.16:10. Но докато в този псалом е употребена еврейската дума “шеол”, то в Деяния на апостолите е използвана вече гръцката дума “хадес”. Ясно е следователно, че двата термина “шеол” и “хадес” имат един и същ смисъл и визират гроба. За да не се заблуждаваме нека си спомним смисъла на “душа” в този текст - личност, същество.
    Съгласно Св.Писание всички хора, праведни и грешни при смъртта си отиват в “шеол” и “хадес” т.е. в гроба. Сам Христос е бил също в гроба, както ни казва Деян.2:27,31. Гробът не е място на страдания, а на почивка - Йов 3:11,13,17,18:
    “Защо не умрях при раждането и не издъхнах щом излязох от утробата? Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях да съм в покой. Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват, заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.”
    Йов проклина деня на рождението си, и съжалява, че не е починал веднага. Тези разсъждения показват, че починалите дечица не се превръщат в ангели на небето съгласно някои наивни представи, а “спят” заедно с всички покойници в гроба.
    Под влияние на една теология с платоническа насоченост, както видяхме в предната глава, и под влиянието на гръкоримската митология се е стигнало до лъжливите представи за ада като място на страшни мъки.
    Данте Алигиери, знаменитият италиански поет от средните векове, е съчинил от позициите на католическата теология “Божествена комедия” с въображаемия ад от 9 кръга, чистилище и рай. Всичко това заедно със суеверията за дяволи с рога и опашки, казани с катран и разни митарства са измислици, които нямат нищо общо с Божието Слово.
    Библията ни учи, че мъртвите са в гроба в абсолютна безсъзнателност и не се нуждаят от нищо. Целият арсенал от ритуали за мъртвите като задушници, помени и заупокойни молитви са напълно излишни и не почиват на библейска основа.
    Вторият библейски термин, който ще поясним е ПЪКЪЛЪТ.
    Тази дума се среща на много места в Новия Завет. Примерно в Мат.5:22, Исус говори за огнения пъкъл:
    “А пък Аз ви казвам, че който се гневи на брата си без причина, излага се на съд... А който му рече “бунтовни безумецо”, излага се на огнения пъкъл.” (Мат.5:22).
    Какъв е произходът на тази дума? Оригиналната гръцка дума е “геена”, огнена геена, и е транслитерация на еврейското “гехином”, което значи Еномов дол. Южно и западно от Ерусалим се намира една долина наречена долина на Еномовите синове или Еномов дол. Някога в древната еврейска история нечестивият цар Ахаз въвел варварски жертвоприношения на малки деца на езическия бог Моллох. Години по-късно добрият цар Йосия осквернил това място и по този начин прекратил тези чудовищни жертвоприношения. Така огньовете на Еном станали символ на огнения пъкъл във великият ден на Божия съд, когато всички грешници ще бъдат унищожени. Понастоящем не съществува никакъв пъкъл. Съгласно Откр.20:7-10 той ще бъде създаден като специално наказателно място за непокаяните престъпници:
    “И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си и ще излезе да мами народите... но огън падна от Бога из небето та ги изпояде. И дяволът, който ги мамеше биде хвърлен в огненото жупелно езеро, където са и звярът и лъжепророкът и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.”
    Както вече знаем, Бог ще запали нашата планета и тя ще се превърне в огнено кълбо. Горният текст говори за огнено езеро, именно огненият пъкъл споменат от Христа. Това не е някаква ограничена площ, а обхваща цялата земна повърхност. Цялата планета ще бъде обхваната от пояждащи пламъци и ще се превърне в огромно кипящо огнено море. Сатана, първопричината на злото ще бъде завинаги унищожен. Заедно с него се споменават и “звярът” - възроденото папство и “лъжепророкът” - отпадналият протестантизъм, които в края на земната история ще играят важна роля в измамването на човечеството.
    Последната част на ст. 10 може да ни смути. Вечен ли ще бъде този огън, който ще ликвидира греха и грешниците?
    Гръцката конструкция, преведена на български “до вечни векове” е “ейс айонас айонон”, което буквално означава “от векове на векове”. Този израз не означава непременно вечност, а дълги векове, дълъг неопределен период, и е свързан с обекта за който се отнася.
    За да решим правилно този проблем, ще използваме сравнителния метод, с който си служеха Исус и апостолите, т.е. ще разгледаме и други текстове, които третират този въпрос. Малахия 4:1-3 ни казва, че унищожението ще бъде пълно и окончателно:
    “Защото иде денят, който ще гори като пещ и всичките горделиви и всички които вършат нечестие ще бъдат плява. И тоя ден който иде ще ги изгори, казва Господ на силите, та няма да им остави ни корен ни клонче. А на вас, които се боите от името Ми ще изгрее Слънцето на правдата... ще стъпчите нечестивите, защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви...” (Мал.4:1-3)
    Тук четем, че този божествен огън ще изгори горделивите като плява и те ще станат пепел. Ясно е тогава, че след като си свърши работата този огън ще угасне. Откр.20:14 нарича огненото унищожение “втора смърт”, т.е. не живот във вечни мъки:
    “И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.” (Откр.20:14).
    Размерът на наказанието ще бъде според греховете. Някои ще бъдат унищожени мигновено, други ще страдат повече. Мъките ще бъдат не само физически, но и морални. Сатана като корен на злото ще гори дълго след като последният грешник загине.
    И други текстове на Библията показват, че наказанието няма да бъде безкрайно. В Юда 7 е записано, че покварените градове Содом и Гомор носят наказанието на “вечният огън”, но те не горят вече и отдавна са изчезнали:
    “...както и Содом, Гомор и околните им градове,които подобно на тях се предадоха на блудство и изпаднаха в противоестествени пороци, са поставени за пример, като носят наказанието на вечния огън.”(Юда 7).
    Смисълът на израза “вечния огън” е, че резултатите на този огън са вечни. Това е всъщност вечно наказание. Унищожението е окончателно и невъзвратимо.
    В Мат.3:12 Йоан Кръстител предупреждава непокаяните за “неугасимия огън “:
    “Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.”
    Смисълът тук е, че това е стихия над която хората нямат власт. Няма сила, която може да попречи на този огън да свърши работата си до окончателното унищожение на злите.
    Примерно в Еремия 17:27 Бог предупреждаваше юдеите, че поради нарушението на съботата Той ще запали в Ерусалим неугасим огън:
    “Но ако не ме послушате да освещавате съботния ден... ще запаля огън в портите му, който ще пояде Ерусалимските палати и няма да угасне.”(Ер.17:27).
    Това пророчество буквално се изпълни когато Навуходоносор II превзе града в 586 г.пр.Хр. Но очевидно днес вече този огън не съществува. Учението за вечните мъки е несъвместимо с характера на Един милостив и състрадателен Бог и Небесен Баща.
    А какъв е смисълът на знаменития разказ в Лука 16:19-31 за богаташа и бедния Лазар?
    Преди всичко трябва да имаме предвид, че това е притча и същността не е във фабулата, а в поучението. Най-малко два момента подсказват, че това не е действителен разказ, а алегория. Бедният Лазар при смъртта си бил отнесен в лоното на Авраама в блаженство, се казва в притчата. Но ап. Павел обяснява в Евр.11 гл. че Авраам още не е получил блаженство. Следователно и Лазар не е още на небето. Второ - в притчата се казва, че богаташът, който се мъчи в пъкъла отправя молба към Авраам, Лазар да натопи пръста си във вода и да разхлади езика му. Но душите, които предполагаемо са в блаженство или вечни мъки са безплътни и нямат език и пръсти!
    Исус постави слушателите Си на собствената им почва. Някои вярваха в съзнателното състояние на мъртвите. Спасителят знаеше този предразсъдък и предаде важен урок използвайки техните предвзети представи. Основната поука тук е, че немилостивото отнасяне към бедните и страдащите неминуемо ще доведе до Божия справедлив съд.
    Сега да поясним и третия библейски термин -РАЯТ.
    Това е гръцката дума “парадейсос”, което значи парк, градина с дървета и животни. Най-характерният новозаветен текст, където се среща тази дума е Лука 23:43:
    “А Исус му рече: Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мене в рая.”
    Исус увери разкаялия се разбойник от едната Му страна, че ще бъде с Него в рая. Тук трябва да отговорим на два въпроса: Първо - КАКВО Е раят? Второ - КОГА разбойникът и Христос ЩЕ БЪДАТ в рая?
    Когато Бог създаде небето и земята Той приготви и един красив кът от нея наречен Едем, или Едемска градина. Това беше един шедьовър на Божието дело, предназначен за дом на първата човешка двойка. Там беше и дървото на живота - Бит.2:8-10:
    “И Господ Бог насади градина на изток в Едем, и постави там човека когото беше създал. И Господ Бог направи да произраства от Земята всяко дърво що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината и дървото на познаване доброто и злото. И река изтичаше от Едем да напоява градината...”
    В края на Св.Писание, в Откровението е описана столицата на обновената земя, Новият Ерусалим с дървото на живота и реката на живота - Откр.22:1,2:
    “След това ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше сред улиците му. И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод 12 пъти като даваше плод всеки месец...”
    В деня на раздялата с учениците Си Исус им каза, че на небето има много обиталища (Йоан 14:1-3). Ние знаем, че при второто пришествие всички верни Божии чада ще бъдат отведени на небето за 1000 години, а след това Бог ще пресъздаде нашата Земя и тя ще стане родина на спасените. Христос и псалмистът потвърждават това - Мат.5:5 и Пс.37:11,29:
    “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”(Мат.5:5)
    “Но кротките ще наследят земята и ще се наслаждават на изобилен мир.(Пс.37:11)
    Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея до века.”(Пс.37:29).
    Очевидно раят не е нищо друго освен небесната слава и красота, и обновената земя.
    Сега на втория въпрос. Текстът буквално гласи: “Истина ти казвам днес ще бъдеш с мен в рая.” Оригиналният гръцки текст няма препинателни знаци и думите са без интервали. Препинателните знаци са поставени много по-късно от преводачите. Къде трябва да се постави запетаята, преди или след “днес”? Три дни след разпятието Исус заяви на Мария, че още не отишел на небето - Йоан 20:17:
    “Каза й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не Съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.”
    Следователно и разбойникът не може да е отишъл на небето в деня на разпятието.
    От целия анализ явствува, че запетаята трябва да се постави след “днес”. Именно на кръста Исус увери умиращия, че греховете му са простени и той ще бъде спасен. Така че текстът трябва да гласи: “ Истина ти казвам днес,...”
    И така, драги читателю, адът, пъкълът и раят са в хронологическа последователност. Сега съществува адът, т.е. гробът, където отиват всички при смъртта си. Пъкълът ще бъде установен в края на хилядогодишния период. Много хора смесват ад и пъкъл, но както видяхме това се две съвсем различни състояния. И в края ще бъде раят или новото битие, новият свят на изкупените.

     

    comments

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    You are here