Bulgarian English German Russian Spanish
joomla templates

Библия

Библия - Български библейски портал

22.Разследващ съд

  • ПДФ
  •  

     


    Св.Писание посочва съдбоносната истина, че всеки човек носи морална отговорност за постъпките си - 2Кор.5:10:
    “Защото всички трябва да застанем открити пред Хртистовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.”
    Човекът е отговорен за влиянието си през целия живот, и за следите, които оставя след себе си. Учението за един всеобщ съд в края на земната история е основно учение на Библията. Ап. Павел заяви това ясно в Ареопага в Атина, където беше поканен да говори - Деян.17:30,31:
    “Бог прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповяда на всички човеци навсякъде да се покаят, тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека Когото е определил; за което е и дал уверение на всички, като Го е възскресил от мъртвите.”
    Павел визира строго определено време за Божий съд, когато животът на всеки човек ще бъде поставен безпристрастно на везните. Евреите схващаха историята линеарно (като линия с начало и край) в противовес на езическото циклично схващане (Евр.9:27). Никой не може да избегне Божия справедлив съд. Това е категорично твърдение на Библията.
    Божието Слово ни запознава с трите фази на този съд, в хронологически ред:
    1. Изследователен съд (предварително разследване)
    2. Определяне на присъдите на нечестивите през милениума.
    3. Екзекутивен съд (страшният съд) - изпълнението на присъдите в края на милениума. В някои от предните глави ние разгледахме втората и третата фаза на Божия съд. В настоящата глава ще се занимаем с изследователния съд, който е най-важен за нас. Макар че в свещения текст никъде не се среща изразът “изследоватален съд”, наричаме го така понеже в този съдебен процес се разследват случаите на всички вярващи от Адама до второто пришествие на Христос. И така, това предварително заседание не се занимава с невярващите, а само с онези, които са имали някаква връзка с Христос. Целта на изследователния съд е да оцени техния живот и верност към истината, и в резултат да се определят поданиците на бъдещето Христово царство от всички времена и народи.
    Следните два текста показват, че изследователската фаза решава случаите на вярващите, наречени в първия текст “Божие домочадие”, а във втория “светии” - 1Петр.4:17 и Дан.7:22:
    “Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?” (1Петр.4:17)
    “Докато дойде Старият по дни и се извърши съд за светиите на Всевишния...” (Дан.7:22).
    Следователно не всички вярващи ще бъдат оправдани.
    Разследването не се провежда, за да бъде информиран Бог, защото Той знае всичко, а за да бъде информиран целият Универс и Бог оправдан в приемането на едни и отхвърлянето на други. Сатана претендира, че хората като грешници са негови законни поданици, но Исус защитава тяхното покаяние и вяра.
    Тържественото откриване на това съдебно заседание е описано в Дан.7:9,10:
    “Гледах, догдето се положиха престоли и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му като чиста върна, престолът Му - огнени пламъци и колелата Му пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милиони служители Му слугуваха и мириади по мириади стояха пред Него; съдилището се откри и книгите се отвориха.”
    Това е една вълнуваща картина.” Старият по дни” е Бог Отец - Върховният Съдия на Всемира, Който заема Своя съдийски престол. Но внимавайте! Даниил видя само някакъв образ на Божеството. До каква степен той отразява реалността не може да се знае, защото Йоан пише, че никой никога не е видял Бога (Йоан 1:18). Трябва да бъдем предпазливи при интерпретиране на символичните видения. Целта на това описание е да представи някои морални и духовни атрибути на Божеството. Бялото облекло е символ на чистота, а бялата коса - белег на древност. Огнената река вероятно ни представя Бога като уникален източник на енергия. Оригиналният израз тук “хиляда хиляди и мириади (10,000) по мириади” ни дава някаква идея за жителите на небесния свят без да цели уточняване на броя.
    Изучаването на някои знаменити пророчества в кн.Даниил, което ще направим в следващата глава, ни довежда до точната начална дата на изследователния съд, именно 1844 г.сл.Хр. Сега ще приемем тази начална дата наготово, а в следващата глава ще видим как се стига до нея.
    Но да продължим разглеждането на съдебния процес. Естествено милионите и милиарди служители в нашия текст са ангелски същества, които участват вероятно като свидетели и съдебни заседатели. Думите на Христос в Мат.18:10 ни навеждат на мисълта, че към всеки човек Бог аташира един ангел, който се грижи за него:
    “Внимавайте да не презирате нито един от тия най-малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.” (Мат.18:10).
    Ангелът познава добре живота на този човек и може да свидетелства в съда. Всеки грешник, т.е. всеки човек е подсъдим. Но ние имаме един чудесен защитник, Богочовекът Исус Христос е адвокатът на грешника. Драги читателю, тук трябва да подчертаем, че съгласно Божието Слово има само един посредник и ходатай между човека и Бога и това е нашият Спасител Господ Исус Христос - 1Тим.2:5,6:
    “Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Исус Христос, Който като своевременно свидетелство за това даде Себе Си откуп за всички.”
    Мотивировката е двойна - първо защото само Той е абсолютно безгрешен, а второ, защото само той е умрял за нашите грехове. Това са Неговите достойнства които Го правят наш законен Ходатай.
    През IV и V век се създаде култът към Дева Мария и светиите като застъпници за човека. Но това е човешко учение, което не се потвърждава никъде в Евангелието. Мария, майката на Исус, беше най-благочестивата жена в Израил и чрез нея стана въплощението на Божия Син. Но не бива да я обожаваме, защото и тя наравно с всички хора се нуждае от прощението и ходатайството на Христос. Мария е приключила отдавна житейския си път и почива в гроба си в Ефес. Така наречените светии, обявени от църквата за такива, са също хора и се нуждаят от прощението и ходатайството на Спасителя. Евангелието не признава никакъв друг ходатай освен Христос - Деян.4:12:
    “И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което можем да се спасим.”
    И най-верните Божии чада са все още в гробовете в безсъзнателно състояние и очакват великия ден на възкресението. Никой от тях не може да се застъпва за нас.
    Съдебният кодекс, с който ще бъде претеглен всеки човешки живот е Божият морален закон съгласно Яков 2:11,12:
    “Понеже, Оня, Който е рекъл: Не прелюбодействай рекъл е и не убивай, тъй че ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона. Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.”
    В този пасаж Божият морален закон е окачествен като “Закон на свободата”, в смисъл, че ни води към духовна свобода от грях и престъпление.
    Кои са небесните книги споменати в нашия основен текст - Данаил 7-ма глава? Библията ни говори за четири небесни книги в които се отбелязва всичко. Под “книги”, естествено трябва да разбираме съвършени средства за регистриране, съвършено досие. Използва се терминът “книга”, защото в библейски времена беше известно само това средство за запис.
    Днес електрониката ни снабди с изумителни възможности за регистриране на информация. (миниатюризация, микрозаписи и т.н.) А какви ли са Божиите възможности!
    Четирите небесни книги можем да класифицираме така:
    1. Книга за индивидуално описание или биографична книга. В нея са отбелязани всички особености на личността, дадени са пълни данни за всеки човек: Неговото име, месторождение, възраст, и т.н. Давид и Христос говорят за тази книга в Пс.139:16 и Мат.10:30:
    “Твоите очи видяха необразуваното ми вещество и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше ни един от тях.” (Пс.139:16).
    “А вам и космите на главата са всички преброени” Мат.10:30).
    2. Книга за добрите дела или Възпоменателна книга - Малахия 3:16:
    “Тогава боещите се от Бога говориха един на друг и Господ внимаваше и слушаше. И написа се възпоменателна книга пред Него за ония които се бояха от Господа и които мислеха за името Му.”
    В нея се записва всяко добро дело, всяка възвишена мисъл, всяка блага дума на утеха и насърчение, едно сърдечно ръкостискане, една чаша вода поднесена на нуждаещ се човек и т.н. Страданията и жертвите за Христос са също отбелязани.
    3. Книга за греховете - Еремия 2:22:
    “Затова, ако и да се умиеш с луга и да употребиш много сапун пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, казва Господ Иеова.”
    Макар че тук не се говори буквално за книга, това се подразбира от самата мисъл. И други текстове на Библията ни предават идеята, че всяко сторено зло, всяко беззаконие и неправда се регистрират в небето. Всяка нечиста мисъл, всяка груба дума, оставят някъде своите следи. Исус коментира - Мат.12:36:
    “И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.”
    4. Книга на живота, спомената няколко пъти в Св.Писание. Да приведем два стиха - Откр.3:5 и Фил.4:3:
    “Който победи ще се облече така в бели дрехи и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота..”
    “Да! И тебе умолявам искрени ми сътруднико, помагай на тия жени, защото те се трудеха в делото на благовестието заедно с мене и с Климента, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.”
    Това е небесен регистър в който са нанесени имената на онези, които имат небесно гражданство. Когато един човек възприеме истината и стане християнин, името му се записва в тази книга с цел да бъде удостоен с безсмъртие и вечен живот в новото битие. Но той ще получи небесната награда само при условие на верност към Бога до края на земния си живот.
    Как се процедира в този съд? В Матей 10:32,33 Христос ни дава някаква представа:
    “И тъй, всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата. Но всеки който се отрече от Мене, пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.”
    Христос заявява, че ще изповяда праведните пред Отца Си, т.е. ще се застъпи като Ходатай.
    Ето примерно едно конкретно описание: Повиква се първото име - Авел - първият починал праведник. Вероятно изследователният съд е започнал с неговия случай. Съдът е естествено задочен. Подсъдимите не присъстват, понеже са в гробовете си, но точните небесни доклади са достатъчни. Разглеждат се всички данни в небесните книги засягащи живота на Авел. Констатира се, че този човек е починал с изповядани и простени грехове, и е останал верен на Бога до края на своя живот. Тогава великият небесен Адвокат пледира пред Съдията в полза на Авел позовавайки се на Своята пролята кръв за грешниците. В резултат греховете му се заличават в небесните книги и името му остава за винаги в книгата на живота.
    По пътя на историята се стига примерно до Давид. Констатира се, че е извършил тежки грехове, но се е покаял искрено и е приключил живота си като покаян грешник. Исус може да се застъпи за него. По същия начин се процедира и с неговия случай. Заседанието продължава и стига, примерно до Юда Искариотски. Разглеждат се делата му регистрирани в небесните материали и се констатира, че е завършил живота си като непокаян самоубиец. Можем да си представим тъгата на Исус. Той не може да се застъпи за него, не може да каже: “Моята кръв Отче...! Христос мълчи. Тогава греховете му остават да фигурират в небесните книги, името му се заличава от книгата на живота и съдбата му се определя с престъпниците за вечна смърт. И така, всички имена минават последователно докато се стигне до живите. И когато съдъ разгледа случая и на последния човек, той ще приключи своята работа. Тук трябва да поясним, че при кръщението греховете се прощават, но не се заличават - Деян.2:38:
    “А Петър им рече: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви...”
    Заличаването на греховете става в съда. Когато се констатира в изследователния съд, че смъртта е заварила грешника с уредени сметки с Бога и ближния, греховете му се заличават, а името му остава за винаги в книгата на живота. Обратно, ако е изневерил на истината и смъртта го завари непокаян, тогава името му се заличава от книгата на живота, а греховете му остават. (Откр.3:5)
    Когато случаят на всеки човек бъде разгледан и решен, съдът закрива своето заседание с резолюцията - Откр.22:11:
    “Който върши неправда, нека върши и за напред неправда, и който е нечист нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда и светият нека бъде и за напред свят.”
    Този текст показва, че решенията са безапелационни. Вечната съдба на всеки човек е решена безвъзвратно. С това се приключва благодатното време за човешкия род.
    В заключителното заседание на съда става и коронясването на Христос - Дан.7:13,14:
    “Гледах в нощните видения и ето един като Човешки Син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни и доведоха Го пред Него. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине и царството Му е царство, което няма да се разруши.”
    Човешкият Син тук е Христос. В края на Своята първосвещеническа служба в светилището Той получава царството от Своя Отец и се приготвя за славното Си пришествие. Откр.15:8 ни посочва края на небесното заседание:
    “И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.”
    Христос напуща Св.Светих, защото е приключил специалната Си служба в съда. Изразът “никой не може да влезе в храма”, означава, че никой не може да направи нищо за спасението си, защото няма вече Ходатай. Всичко е окончателно приключено.
    Има едно пророчество, което загатва за настроението и реакциите на хората след края на благодатта - Амос 8:11,12:
    “Ето идат дни, казва Господ Йеова, когато ще изпратя глад на Земята - не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане думите Господни. Те ще се скитат от море до море да търсят Словото Господно и ще обикалят от север до изток, но няма да го намерят.”
    Този текст говори за краткото и смутно време между края на съда и второто пришествие. Колко трагично ще бъде тогава за онези които са се бавели да приемат Исус като Свой Спасител! Те ще почувстват, че стават странни неща и ще се заемат тепърва да направят нещо за спасението си, но ще бъде твърде късно. Бойте се от закъснялото покаяние!
    Благодаря на Бога, че пътят и днес е все още отворен, но не забравяйте, че живеем в последния час на световната история. Докато е още ден нека искрено изповядаме греховете си с вяра в Изкупителя идвайки смирено пред Него с много любов към истината и правдата. Ако не искаме да приемем Исус като наш Адвокат, трябва да се срещнем с Него като с наш Съдия.
    Ще пледира ли Исус за нас когато дойде ред на нашето име? Или ще бъде заставен да мълчи, защото сме небрежили или сме чакали твърде дълго?
    Ето Неговият милостив апел - 2Кор.6:2:
    “Защото казва: “В благодатно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах;” ето сега е благоприятно време, ето сега е спасителен ден!”
    Възложи делото си на Този велик Адвокат докато все още има благодатно време и възможност, докато не е станало твърде късно, тъй като денят на света вече преваля.

    comments

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    You are here