Bulgarian English German Russian Spanish
joomla templates

Библия

Библия - Български библейски портал

37. Божието триединство

  • ПДФ
  • В тази глава ще дадем обяснение върху един от най-трудните въпроси на библейската теология - същността и естеството на Бога. Тук нашият интелект чувства нищожеството си, а самото ни докосване до този въпросq трябва да се съпровожда с благоговение и страхопочитание.Много се е спекулирало с Божията същност и аргументите на спорещите страни са били, според историята, причина за кървави войни и дълбоки разцепления в християнската църква.
    Термините "троица" или "триединство" не се срещат никъде в Библията, но учението за триединната същност на Божеството е там. Св. Писание ни учи, че Божеството се състои от три лица: Отец, Син и Свет Дух. Но това не са трима богове, а Един Бог в три лица, три отделни личности. Трудно е да се асимилира, нали? Но ако аз бих могъл да разбера Божието естество, това би ме смутило, защото бих се почувствал велик и мъдър като Него. Как мога да се покланям на такъв Бог? Благодаря, че Той е по-велик от моя интелект и моята логика. Нека се преклоним пред Безкрайния Бог –  Йов 11:7,8:
    „Можеш ли да измериш Божиите дълбочини? Moжеш ли да издириш Всегогъщия напълно? Тези тайни са високи до небето; какво можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; какво можеш да узнаеш?"
    Тук трябва да отбележим, че Божието естество не е единствената тайна в Писанието. Има и други неща непостижими за нашия ум. Богочовешката природа на Христос, това че Той е Бог и човек в една личност, сътворението на света, възкресението на мъртвите, са все въпроси, които превъзхождат капацитета на нашия малък ум.
    Нека разгледаме по-обстойно същността на Божието триединство. Две съвършено ясни твърдения се открояват в Библията. Първото ясно учение на Св. Писание е Божията единственост - Втор.6:4 и Марко 12:29:
    „Слушай, Израелю, Йеова, нашият Бог, е един Господ."
    Същевременно, обаче, в Библията срещаме пак ясното учение за Божията троичност. Забележителен в това отношение е Битие 1:26:
    „Бог каза: Да създадем човека пo Нашия образ, по Наше подобие..."
    На еврейски глаголът трябва да се съгласува по род и число, т.е. съществително в множествено число нормално върви с глагол в множествено число! В този текст обаче, Бог - Елохим е в множ. чис., а глаголът употребен с Елохим е в единствено число! Дълбокият смисъл на това е, че Бог е три в едно, че трите лица на Бога действват като едно!
    Какви са отношенията между трите лица? Съвършено единство в мисли, планове и намерения, но отделни, независими личности със специални функции. Докладът за кръщението на Спасителя е един от редките пасажи, където трите Личности едно-временно манифестират Себе Си, ясно разграничени - Мат.3:16,17:
    „И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и eтo отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Нeгo; и ето глас от нeбecama, който казваше: Този е възлюбеният Ми Cuн, в Когото е Моето благоволение."
    Христос, Божият Син, се кръщава и се моли на Отца. Отец заявява, че това е Неговият възлюбен Син и Светият Дух, под формата на светлинен гълъб, трепти над главата на Сина.
    Констатираме пълна съгласуваност в действията на трите лица при сътворението на света, създаването на човека, изкуплението, боговдъхновението на Писанията и т.н.
    Всяко едно от лицата е наречено Бог - Йоан 1:1,14 и 2Кор.3:17:
    “В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог..."
    „И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като нa Единородния на Отца, пълно с благодат и истина." Йоан 1:1,14
    “А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода." 2Кор.3:17
    В първия текст Синът е наречен Бог, а във втория - Духът. И трите личности са представени в Библията като вечни, всемогъщи, всезнаещи, святи. Те са равни, с еднакъв ранг и достойнство. Всяка от тях е съществувала винаги и не може да се каже, че Отец е съществувал преди Сина и Духа. В Новия Завет намираме формулата на троичността - Мат.28:19:
    „И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи и ги кръщавайте  в uмeтo на Отца и Сина, и Светия Дух.”
    Най-удивителното е, че всяко от трите лица (всеки хипостас) е цялото, не част от цялото! Ако трябва да си послужим с нашата човешка математика, Бог не е 1+1+1=3, а 1.1.1=1.
    Съвременната теория на множествата, която стана основа на математичния анализ, се зароди в трудовете на немския математик Георг Кантор - (1845-1918 г.). Но колцина знаят, че интересът на самия Кантор, който бил дълбоко вярващ човек, към тези проблеми е възникнал от размишленията му над качествата на Светата Троица! Вълнувалият умовете парадокс, как всеки хипостас на Троицата може да бъде тъждествен на тяхното единство, доведе до Канторовата теория на множествата.
    В рамките на тази глава е основателно да включим и пояснения върху естеството на Отец, Сина и Духа и една човешка дефиниция за Бога.
    Как да си предоставим Бога?
    Всяка човешка представа за Бога е невярна и непълна, защото ограничава Безкрайния. Не трябва да си Го представяме като човек. Изобщо, почти нищо не можем да знаем за Неговото физично битие. В Битие 1:26 четем, че човекът е бил създаден по Божи образ и подобие, но това сходство трябва да се разбира повече в нравствен, интелектуален и духовен смисъл, отколкото във физичен. Ап. Павел заявява - 1Тим.6:16:
    „Който Сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина; Koгoтo никой човек не е видял, нито може да види; на Когото да бъде чecт и вечно господство.Амин."
    А в Йоан 1:18 четем, че Божият Син, Исус Христос, е изявил Отца:
    „Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лoнoтo на Отца, Той Го изяви."
    Но Синът не е разкрил нищо от Божието физично битие, а характера Му. Той ни посочи, че Отец е безкрайно добър и любвеобилен Небесен Баща, свят, праведен, истинен и верен, съвършен във всичките си действия. Има едно забележително изказване на Спасителя относно естеството на Бога – Йоан 4:24:
    „Бог е дух и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят."
    Това е дефиницията на Христос за Бога - “Бог е Дух”: Най-напред това определение отрича пантеистичното начало (сливане на Бoгa с природата). Бог е надсветовно (трансцендентно) Същество, абсолютно различен от Своето творение (света). Второ, Бог не може да бъде ограничен по време и място. Той е извън времето и пространството, независим от времето и пространството. Бог е висша морална, интелигентна и духовна Личност, не безлична сила. Той е Творец и Вседържител.
    Дотук, в обясненията на Отца, ние употребявахме понятията "Бoг" и "Отец", равнозначно (като синоними). Това не бива да ни смущава.
    Сега да се спрем на Сина, второто лице на Божеството. За Него имаме много повече данни, защото Той е посредникът в отношенията на Бога към човечеството. На три места в посланията си ап.Павел окачествява Христос като образ на Бога. Сам Христос заяви - Йоан 10:30:
    „Аз и Отец сме едно."
    Той декларира пълното покритие и единство на Отец и Син в характер, нравствено естество, воля. Божествеността на Христос е била най-много атакувана, но е и най-ясната истина на Новия и Стария 3авет. Ето един класически пример от Духа на пророчеството:
    “Христос е предвечен, самосъществуващ Божий Син. Никога не е имало време, когато Той да не е бил в тясно общение с вечния Бог... Той е равен на Бога, безкраен и всемогьщ... От вечността Той е посредник на Завета..."  (Е.Уайт-“Евангелизъм”)
    Великият теолог на Новия Завет обсъжда личността и положението на Сина в знаменития пасаж Кол.1:15-17, който е бил предмет на много дискусии през вековете:
    „В Него, Който е образ нa невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява".
    Христос е описан като "Първороден преди всяко създание". Гръцки "прототокос" - първороден. Ранните църковни отци прилагаха това определение за Христос като вечен Син на Бога. В ІV в. сл.Хр. александрийският епископ Арий създава арианската ерес- причина за много диспути и борби в църквата. Той твърдял, че Христос е първото и най-съвършено творение на Бога. Това налага свикването на първия вселенски събор в Никея - (Мала Азия) в 325 г - който постулира, че Христос е роден, а не сътворен.
    Следователно терминът "първороден" трябва да се приеме като фигуративен израз, а не буквален. Той представя Сина като пръв по ранг, образ, взет от първородния в едно царско семейство. Думите "роден" и "първороден" означават, че положението на Христос е уникално и абсолютно. В нашия текст Павел изтъква позицията на Христос, за да посрещне аргументите на фалшивите учители, които твърдяха, че Христос е сътворен и отричаха Неговата супремация (върховенство).
    Във връзка със спасителния план Христос прие човешко естество, което Той ще запази завинаги. Той бе възкресен с прославено, духовно тяло, каквото ще имат праведните при възкресението. Но човешкото естество на Христос е добавено към божественото Му естество, което не е намалено.
    Следващата глава ще посветим на Святия Дух, третото лице на Божеството. Сега ще кажем само, че той е най-тайнствената Личност на Триединството. Святият Дух е едновременно навсякъде, изпълва всичко, всепроникващ и все пак отделна Личност. Боговдъхновената писателка Е.Г.Уайт отбелязва, че природата на Св. Дух е тайна и че мълчанието по този въпрос е злато.
    Двата най-крупни факта, двете най-велики изяви на Божеството са сътворението на света и изкуплението на човечеството. Можем да си изясним до известна степен функциите на всеки хипостас в сътворението и изкуплението.
    Първо - как са участвали трите лица в сътворението на света? Ап. Павел нарича Бога "Създател на всичко" - Ефес.3:9:
    „И да осветлявам всички в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко."
    Отец е великата Първопричина за съществуването на всичко. Наблюдавайки света, не можем да избегнем мисълта за един Създател - Евр.3:4:
    „Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Koŭтo е устроил всичко, е Бог."
    Световно известният изобретател Томас Едисон (1848 - 1931) имал фина религиозна душа. Когато веднъж се изкачил на Айфеловата кула в Париж, той вписал в златната книга следните слова: "На господин Айфел, на инженера, на смелия майстор на огромното изключително майсторско произведение на модерното инженерно изкуство, посвещава тези слова един мъж, който изпитва най-голяма почит и най-голямо удивление пред всички инженери, особено пред най-великия между тях - Бога".
    Можем да направим едно съвсем бледо сравнение - да си представим Бога Отца като Инженер Проектант. А за Сина се казва, че всичко е било създадено чрез Него – Евр.1:2 , Кол.1:16:
    „В края на тези дни говори на нас чрез Сина, Когото nостави наследник на всичко, чрез Когото и наnрави световете."
    Вторият текст - Кол.1:16 - е вече цитиран по-горе. Христос е Деятелят. Той привежда идеите на Отца в изпълнение и затова може да бъде сравнен с Инженер Изпълнител. Ролята на Духа в сътворението е отбелязана в Битие 1:2:
    „А земята беше пуста и неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата."
    Образно, носещ се над бездната, над хаотичната материя, за да внесе ред и порядък. Божият Дух е активен агент при формирането и организирането на ма-терията.
    Второ - изкуплението.
    Отец участва с любовта Си - Йоан 3:16:
    „3ащото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не пoгине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот."
    Любовта се измерва с величината на жертвата. Отец няма по-скъпо нещо от Сина. Когато Синът страдаше, Отец страдаше с Него. Божията любов ще бъде предмет на изучаване в цялата вечност. Тежестта на спасителния план, обаче, пада върху Сина. Той е жертвата и даде Себе Си доброволно за нас - Гал.1:3,4:
    „Благодат и мир да бъде нa вас от Бога Отца и от нашия Господ Исус Xpucrnoc, Който даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят, според волята на нашия Бог и Отец."
    На Голгота виждаме едно велико страдание и една велика любов!
    Духът се намесва по особен начин в принасянето на Христовата жертва - Евр. 9:14:
    „То колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!"
    След възкресението на Спасителя, Светият Дух ръководи спасителния план на земята.
    Известно уточняване на ролята на трите лица в изкуплението имаме във 2Кор.13:14:
    „Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас."
    И накрая, имайки предвид Божието триединство, към кого да се обръщаме в молитва? Подходящо и нормално е молитвата да бъде отправена към Отца, чрез Сина и във Дуxa. Не е погрешно, разбира се, да се молим: "Господи Исусе" - това се среща в Библията. Можем да се молим и на Святия Дух.
    Да бъде вечна слава на Отца и Сина и Святия Дух! Амин!

    comments

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    You are here