КОМЕНТАР ВЪРХУ ТРУДНИ СТИХОВЕ ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ

11154713_887334927997720_3950634298686617768_o
БИТИЕ 1:31

Библията, "Книгата на книгите", започва с разкриване на Божието творческо дело. Тя не е човешки доклад, който би могъл да съдържа грешки и недостатъци, а е едно Божествено откровение за Сътворението. Никой човек не е присъствувал при Сътворението на света като свидетел. Сам Бог разкрива на хората извършения от Него огромен и удивителен творчески акт в продължение на 7 24-часови дни.

Мнозина обаче, между тях и не малко известни учени и авторитети с нашумели имена, разбират под израза "един творчески ден" период от хиляди и дори милиони години. Съществуват, обаче, доказателства, че в книгата "Битие" един творчески ден е притежавал продължителност от 24 часа.

Дори самият факт, че за всеки един ден се казва: "... и стана вечер, и стана утро..", показва, че всеки творчески ден е представлявал астрономически ден от 24 часа, денонощие, буквален ден. Не можем да си представим, че един период от хиляди и милиони години би могъл да бъде делен на светла (дневна) и тъмна (нощна) част от времето. За онези светски мъдреци, които претендират да имат повече знания, отколкото Божието откровение относно Сътворението, се отнасят словата на апостол Павел в Римляни 1:22. Всеки творчески ден се е състоял от по два почти еднакви дяла: тъмната част на нощта и светлата част на деня; "утро" и "вечер" означават 24-часов отрязък от време.

Друго доказателство е фактът, че последните 3 дни от Сътворението се ограничават и определят чрез слънцето, като при това се описват по абсолютно същия начин, както и предшествуващите ги такива, за да се изрази тяхната продължителност. Това доказва, че творческите дни са били с еднаква продължителност и че са били денонощия от 24 часа,( такива каквито са те и до днес.

Следващото доказателство е фактът, че зелената растителност, която се нуждае от слънчева светлина и топлина, е била сътворена в третия ден и че растенията са виреели през цялата творческа седмица, въпреки, че слънцето е било поставено в "небесния простор" едва през 4-тия творчески ден. Това са били буквални дни, защото как иначе биха оцелели зелените растения по земята, ако би царяла една толкова продължителна нощ от хиляда или милиони години? Тези растения щяха да загинат и по-късно не би съществувала чудната флора на нашата планета.

Най-силното доказателство, че творческите дни са били БУКВАЛНИ ДНИ, е постановлението за съботата (Изход 20:11). Ако първите 6 дни бяха продължителни периоди от време, а седмият бе буквално денонощие от 24 часа - така, както Създателят го посочва в книгата Левит 23:32 - то това би означавало, че Бог по съвършено нелогичен начин повелява на людете да съблюдават един 24-часов ден като възпоменание на продължителни геологически епохи.

Свещеното Писание, обаче, говори ясно и категорично за СЕДЕМ ТВОРЧЕСКИ ДНИ (Изход 20:11; Битие 2:2). В случая няма място за тълкувания, приемащи дълги епохи от хилядолетия или милиони години. Откровението за Сътворението в Битие 1 глава представя творческия акт като едно могъщо творческо дело на Всемогъщия Бог, което Той е извършил в 6 денонощия от по 24 часа всяко. Всесилният Творец е създал небето и земята чрез Всемогъщото си слово. Виж: Псалм 33:6 и 9!

От 26 до 28 стихове се говори за Сътворението на човека. Докато за животните по земята е казано: "Земята да произведе!...", то за човека четем, че е създаден по Божий образ и подобие. Човекът бе сътворен като представител на Бога тук на земята, като владетел, комуто Бог отреди владичеството над всички твари заради благото на цялото творение.

БИТИЕ 3:15

Стих 15-ти ("ще поставя вражда между теб и жената...") е наречен още и "първоначално евангелие", тъй като тук, след Божието проклятие, за първи път се дава предсказание за идването на Спасителя, за благодатното обещание - радостната вест за изкуплението чрез обещания Потомък на Ева - нашият Спасител Исус Христос. "Нараняването на петата" стана на Голгота, където Исус даде живота Си заради спасяването на грешниците, а в края 1000-та години, след завръщането на Исус, ще бъде "смазана главата" на първопричинителя на греха, Сатана (Колосяни 1:13,14 и Откровение 20:10).

ЧИСЛА 23:18-21

Вечният Господ, Всемогъщият Бог на Израил, е неговият цар. В духа си Валаам вече долавя и славословията към Месия - Спасителят Исус Христос. Това предсказание намери първото си изпълнение при влизането на Исус в Ерусалим, когато тълпящият се по улиците народ Го приветствуваше, викайки високо: "Осанна! Благословен, Който идва в Господното име, Израилевият цар!". Пълното си изпълнение това предсказание ще намери в Пришествието на Христос, което е вече непосредствено предстоящо през тези последни дни от човешката история. (Откровение 14:14 и 19:12,16). Когато Исус Христос дойде в небесната Си слава, спасените от всички времена и от всички народи ще въздадат хвалебствие към Него като към свой Спасител и вечен Небесен Цар.

ЧИСЛА 24:7

Валаам предсказва тук за следващия цар на Израил и за неговото велико царство. В духа си той вижда месианското величие: това е Исус Христос като обещания Месия, като богопомазания Спасител, вечния Цар на царете, а Неговата с кръвта Му изкупена църква е Неговото възвишено царство.

ЧИСЛА 24:17

Валаам съзира далечното бъдеще и предрича звездата на Яков и жезъла от Израил. Той вижда издигането на един велик Цар в Израил, ДАВИД. Давид подчини моавците и някои други съседни войнствени народи и ги унищожи. Но звездата сочи същевременно и към вечния Цар на Израил, Исус Христос. Чрез Своята спасителна вест Той събира при Себе Си Своите верни люде от всички племена и при славното Си завръщане на земята ще унищожи множествата на нечестивите (Сравни : Откровение 19:15).

ВТОРОЗАКОНИЕ 18:15

Мойсей, великият пророк на евреите, предсказа за идването на истинския Пророк, Който щял да дойде и Който щял да бъде по-велик от самия Мойсей. Това пророчество се изпълни в лицето на Исус Христос, Който дойде от небесата като обещания Месия. Вярващите християни, осенени от Светия Дух, познаха в Исус изпълнението на това предсказание от Мойсей (Йоан 1:45; 6:14). Така както Мойсей е посредник на Стария Завет, тъй и Исус Христос е Посредник и Известител на Новия Завет. Приемайки Го за наш Спасител и Ходатай в молитвите си можем да се обръщаме към Него, за да получим опрощение и благодат от Него.

1 ЦАРЕ 28:19

Действително Самуил ли се бе явил? - НЕ! Никак не e възможно чрез заклинания да се извикат мъртвите. За това говори и Писанието (Еклисиаст 9:5,6). Тогава, кой се беше явил?

Между деня на смъртта (заспиването) си и деня на възкресението си, мъртвите не знаят и не осъзнават нищо!... Тогава, кой беше говорил?

Това беше сатанински ангел, който бе приел образа на Самуил, след като Бог не отговаряше повече на Саул и този последният се беше обърнал към заклинателката на мъртвите.

В наши дни, в това последно време на човечеството, при съвременния спиритизъм често се появяват образи на покойници, които обаче в действителност са паднали ангели.

2 ЦАРЕ 7:16

Давидовият план да построи "дом на Господа" беше одобрен от пророк Натан, но от страна на Бога този план беше отхвърлен. Синът на Давид трябваше да издигне "дом на Господа-Бога". Това се изпълни през царуването на Соломон. Тук, обаче, е дадено и едно предсказание за обещания Месия, за Божия Помазаник, Исус Христос. Няколко века по-късно чрез Исая бе провъзгласено пророчеството: "...Роди ни се Дете, Син ни се даде... и властта Му е на раменете Му. Велико ще бъде властването Му и ще бъде без край върху престола на Давид...". В лицето на Исус Христос това предсказание се изпълни в съвършена пълнота. Всъщност, Исус е истинският основоположник на храма и Той е Строител на духовния храм, посветен на изкупения чрез кръвта Му Божи народ. "Та нима ние не сме храм на живия Бог?"(2 Коринт. 6:16). Като човешко същество Исус е Син на Давид. Като съществуващ предвечно Божи Син, обаче, Исус е господар на Давид. Христос е вечният цар; царството Му е до вечни времена и престолът на славата Му ще се издига във вечността.

3 ЦАРЕ 11:39

Бог "оскърбява" и наказва Давидовите потомци заради тяхното отпадане от Господа, от Израилевия Бог, но не завинаги!... В лицето на Исус Христос, Който като човек се явява потомък на Давид и бе роден във Витлеем, Давидовия град, наказаното Давидово потомство отново бе възвеличено.

3 ЦАРЕ 14:15

Това пророчество се изпълни, когато Бог допусна Северното царство, т.е. страната на Израил, да бъде разгромено от асирийците и 10-те племена да попаднат в робство през 722 г. пр. Хр. " отвъд реката Ефрат".

ПСАЛМ 22:32

Този псалм е наречен "пророчески" и "месиански". Понякога се обозначава като "псалм на кръста" и "псалм на Христовите страдания", тъй като авторът му насочва вниманието към безгрешния Божи Син и Неговите страдания. Макар на пръв поглед да изглежда, че псалмистът докладва за свои собствени опитности, то все пак, някои белези свидетелствуват за месианския характер на 22-ри псалм.

ПСАЛМ 45:17,18

Псалм 45-ти като цяло е нещо като сватбено песнопение по случай бракосъчетанието на един Израилев цар с една принцеса. Но текстът има отчасти и месиански характер. Историческите и географските данни в него са така преплетени с пророчества, че често възниква трудност да се направи ясно разграничение помежду им. Необходимо е да се обозначат като месиански само онези места, за които е потвърдено, че са написани по боговдъхновение. Други места биха могли да бъдат преценени отчасти като месиански, но те все пак имат предимно исторически характер.

ПСАЛМ 68:18

Апостол Павел използува тези думи в своето послание, когато говори за Исус Христос. След своето възкресение Исус се издигна във висините като победител над греха и смъртта. Определени праведници бяха тогава изтръгнати от мрака на смъртта и бяха отведени от Исус заедно с Него; днес те служат в небесното царство, в небесното светилище като особен вид старейшини там ... (Откровение 4:4,5; 5:8). Исус изпраща духовните дарове на Своята благодат.

ПСАЛМ 69:37

Този текст представя Давид като слуга на Бога в тежки беди, причинени му от враговете и от собствените му роднини. Макар че псалмистът описва собствените си страдания, то все пак някои места притежават месианска значимост и се отнасят за Исус Христос - Безгрешният Страдалец върху кръста на Голгота.

ИСАЯ 2:3

Пророк Исая говори в това пророчество за мощното движение "в края на времето". Проповядването на Евангелието е радостната вест за спасението чрез Исус Христос за всички народи. Още в своето голямо пророчество за белезите на разрушението на Ерусалим и Своето Пришествие в края на времето, Исус предупреди за появяването на фалшиви месианци и фалшиви пророци, които ще заблуждават особено много в последно време чрез фалшиви учения.

Както евреите очакваха издигането на едно земно царство от Месия и дори апостолите Го попитаха в деня на Неговото възнесение, дали Той ще основе в онези дни Израилевото царство, така и през тези последни дни на човечеството, всеобщо разпространено е учението за основаването на едно земно царство при Пришествието на Христос - това е т.н. хилядогодишно царство.... Това учение спада към ученията за изопаченото Евангелие на едно паднало християнство. Учи се, че еврейският народ ще се обърне и че Месия ще владее от Ерусалим върху цялата земя в едно всеобщо царство на мира. Наистина съвпада, че на много места в Писанието под Сион трябва да се разбира планината Сион и под Ерусалим - града Ерусалим, но има също така и места, в които Сион и Ерусалим са символични имена за Божията църква и Божия народ. Тази Божия църква на последното време, от която трябва да изхождат "поуката (=законът) и Словото Господне" проповядва в изпълнение на библейски пророчества вечното Евангелие в тройната ангелска вест на Откровение 14:6-12. Чрез това мощно проповядване на неподправеното Евангелие измежду всичките народи ще бъде събран Божия народ, който ще бъде подготвен да се срещне с идващия Спасител. Но Христос не идва, за да основе едно земно царство, а за да вземе от Земята Своята изкупена с кръв Църква и да я заведе в Своето Небесно царство.

ИСАЯ 2:4

Едно знамение на "последните дни", според пророчеството, е превръщането на оръжията в плугове и сърпове: следователно разоръжаване! Усилията за разоръжаване в наше време са изпълнение на тези пророчества. Много хора казват "разоръжаване", но как фактически изглежда света? Това показва предсказанието на пророк Йоил 3:10: "Изковете палечниците си на ножове и сърповете си на копия!" Пророкът е предсказал въоръжаване! Въпреки усилията за мир, в началото на този век дойде I-вата Световна война (1914-1918 г.). Въпреки конференциите за разоръжаване и съюзът на народите (ОН) и лозунгите "Никога вече война!"... настъпи II-рата Световна война (1939-1945 г.). Оттогава народите още повече се въоръжават и притежават също чрез атомните и водородните бомби, оръжието да се унищожат взаимно. Въпреки конференции по разоръжаването, съществуват най-мощните оръжия и най-силното въоръжаване на народите, което е било мислимо някога от човеци, от времето на човешкото мислене...

Какво ясно изпълнение на Божественото предсказание, което е предсказало, както разоръжаване, така също и въоръжаване на народите през последно време! Без вътрешен мир на човека с Бога, без Княза на Мира, Исус Христос, не може да има мир между народите. Само силата на Божието Слово и преобразяващата сила на Светия Дух създават мирни хора, последователи на Княза на Мира, Исус Христос.

ИСАЯ 2:12-22

"Денят на Господа", за който непрекъснато се говори в тази глава, е денят, в който нашият Спасител Исус Христос ще дойде с голяма сила и с небесна слава, за да унищожи враждебните на Бога народи и да вземе от Земята спасените. Докато някои заплахи и предупреждения за Божиите съдби са се изпълнили над Северното царство Израел чрез асирийците и над южното царство Юда - чрез халдеите, пророчеството говори тук главно за Божията намеса в "края на дните". Божията воля и план са били да доведе чрез Израил на Стария Завет езическите народи до познанието на Божествените истини, обаче евреите се стремяха към земни богатства и отстъпиха от Господа, молеха се на езическите богове и сключиха връзки с околните езически народи. Затова Бог отхвърли Своя народ и го предаде в ръцете на тези народи. Така пророкът вижда в голямо видение на "последните дни" гоненето на земни притежания. Повечето хора от нашето време отричат Бога, не се покланят на Твореца, подиграват се с Неговото слово и се осланят на благата на този свят, на богатство, слава и власт. Затова идва денят на "Господа на господарите", в който Той ще доведе и унижи всяка човешка гордост и надменност. Тогава за тях ще бъде твърде късно да познаят нищожността на своите идоли. Те са неподготвени да се срещнат със Славата на идващия Спасител и поради блясъка на Неговото явление отиват да се скрият в "пещерите на скалите" и дупките на земята. Тогава ще има спасение само за "остатъка", спасение при нашия Господ Исус Христос и в прощаващата благодат на нашия Небесен Баща. В тези "последни дни" Исус Христос ще дойде отново, за да унищожи намиращите се под властта на сатана царства на този свят и да заведе Своята чакаща Църква на спасените Божии чада в Своето Небесно царство.

ИСАЯ 4:2

"Отрасъл" е името за Месия, чието идване Исая проповядва като предсказание и обещание. Също и пророк Захария (3:8; 6:12) Го нарича със същото име - Служителя Си. Само чрез идването на пророкувания Помазаник има спасение за загубения свят: Той спаси чрез своята жертвена смърт човеците от грях. Само в Христос има спасение и изцеление за "останалите", "всички, които са записани в Ерусалим за живот" и всички, чиито имена са записани в Агневата книга на живота!"

ИСАЯ 7:14

Исая говори за знамението, че девица ще роди Син, което се изпълни като пророчество, "Когато времето се беше изпълнило", в чудесното рождение на Месия, нашия Спасител Исус Христос. Исус е пророкуваният Емануил (="Бог с нас"), Който беше роден от девицата Мария в Давидовия град. Исус е дошлият от небето Божий Син, Който чрез своето рождение във Витлеем стана Човешки Син. В Неговото лице се свързаха Божеството и човечеството. Той дойде от Небето, за да спаси изгубеното човечество чрез Своята заместническа жертвена смърт от греха и да заведе спасените в деня на Своето Пришествие в небето

ИСАЯ 9:6,7

Пророчеството нарича Месия с имена, които иначе се прилагат само за Бога Отец. В Исус се изпълни пророчеството. Царят на славата напусна небето, прие образ на слуга и се роди като Човешки Син. На кръста на Голгота Той спаси чрез Своята жертвена смърт човеците от грях. Скоро Той ще дойде в слава, за да заведе спасените в Своето вечно царство на мир. Исус Христос, Емануил, нашият Спасител и Ходатай, нашият Княз на мира и нашият идващ Небесен Цар.

ИСАЯ 11:1,2

Пръчка из Йесеевия пън (Йесей беше баща на Давид) и отрасъл от корените му е потомъкът на Йесей, пророкуваният като Давидов Син Месия, Исус Христос. На Него почиваше Духа на Господа в пълнота - Той беше помазаният с Духа. Исая говори за различните форми на Откровение на Този Дух Господен. По-нататък пророчеството показва идващото царство на мира на Месия, в което всички животни ще живеят заедно. В края на 1000-та години след Пришествието на Христос, след като натоварената с грях земя бъде пречистена чрез огъня на Наказателния съд, сатана, падналите ангели и непокаяните изгубени грешници бъдат унищожени и новият Ерусалим слезе от небето на подновената Земя, ще се изпълни пророчеството за мирното царство на нашия Спасител Исус Христос на земята (Откровение 20:7-9; 21:1-4).

ИСАЯ 16:5

Обещаният Месия Исус Христос е седящият на утвърдения с любов престол, Съдия, Който като Давидов Син, в шатрите на Давид, бърза да върши правда във верност, устойчивост и надеждност, търси правосъдие и съди справедливо.


ИСАЯ 24:21,22

В даденото му откровение Исая вижда Божиите съдби над отчуждените от Бога съседни народи на Израил и над самия Израил. Асирия и Вавилон са инструментите на съд в Божията ръка. Но и Асирия и Вавилон попадат под съда, те биват унищожени и разрушени. Исак говори и за наказателния съд над падналото човечество в края на времето. Причината е оскверняването на Земята от нейните жители, защото те пристъпиха законите, не зачитаха повелението, нарушиха вечния завет. Когато Исус Христос се появи в небесните облаци при Своето Пришествие като Небесен Цар заедно със Своите ангели, земята ще се клати и ще се люлее като някой пиян... (Откровение 14-16 глави).

ИСАЯ 25:9

В онзи ден, когато Исус Христос дойде, ще се изпълнят написаните от Исая думи и изкупените ще извикат от радост и възклицание: "Ето, Този е наш Бог, чакахме Го и Той ще ни спаси!". Денят на Пришествието на Нашия Спасител е и денят на възкресението на починалите в Бога и Христа мъртви. Това е денят, в който Господ завинаги ще унищожи смъртта за Своите изкупени и в който ще обърше сълзите от всички лица. Знаменията на времето в изпълнение на библейското пророчество показват, че този ден е съвсем близо и че живеещото сега човечество ще преживее Пришествието на Божия Син (Матей 24:33,34).

ИСАЯ 28:16

Обещаният Месия, Исус Христос, е "Камъкът за основа, отбран, скъпоценен, върху който трябва да се основе истинският храм от живи камъни, според пророчеството. Истинският храм от живи вградени камъни - това е изкупената чрез заместническата смърт на Исус Църква, "чиято основа са апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос, върху Когото всичко ще се гради, сглобено и ще расне за храм свят на Господа, в Когото и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище" (1 Петрово 2:4-6; Ефесяни 2:20-22).

ИСАЯ 30 гл.

Исая пророкува падането на асирийците, начело със Сенахерим, техният цар и спасението на Ерусалим. Пророкът обаче, видя не само наказателния съд над асирийците, но във връзка с това Бог му показа по-разширено съдът над народите в последното време, когато Христос ще дойде Втори път, за да унищожи в своята слава безбожните народи като "пояждащ огън" и за да спаси Своята Църква от скръбта на последното време и да я заведе в небето (Матей 24:30,31 и Откровение 6:14-17, 19:11-21).

ИСАЯ 34 гл.

Пророчеството в тази глава говори за Божието наказание над Едом. Едомците бяха потомци на Исав. Исав и Яков бяха братя, чиито имена и на двамата бяха променени: Исав в Едом и Яков в Израил. Съдържанието на главата обаче показва, че Едом има и по-широко приложение и не се ограничава само върху Едом и "Земята" - засегнати са и "земният кръг", "всичките народи". Пророкът вижда унищожението на Едом във връзка с общия съд над народите в последния ден при Второто идване на Исус. "Също и убитите им ще бъдат разхвърляни и смрадът от труповете им ще се издигне" (Исая 34:3). Убитите от последния род при Пришествието на Христос ще останат да лежат по земята непогребани.

"Небето биде преместено като свитък, когато се свива. И всичките планини и острови се вдигнаха от местата си" (Откровение 6:14). Това пророчество ще се изпълни в славното Пришествие на Исус. Пророчеството за Едом се изпълни буквално. Запустяването и разрушаването на Едом е една картина за разрушената земя след Пришествието на Христос, когато земята ще бъде пуста 1000 години, докато през това време спасените ще бъдат с Христос в небето (Еремия 4:25,26; 1 Солунци 4:16,17; Откровение 20:2,3).

ИСАЯ 35:10

Тези пророчества частично се изпълниха при завръщането от вавилонския плен. Това завръщане от Вавилон донесе изпълнението на всички обещания на завръщане, които се отнасят за Израил на Стария Завет и можеха да се изпълнят в него. Едно по-нататъшно изпълнение от по-голямо значение беше показано при първото идване на Христос, на Божия Син (Матей 11:4,5). Пълното изпълнение ще се осъществи при Пришествието на Исус и прославеното състояние на подновената земя при третото идване на нашия Спасител в края на 1000-та години (Откровение 19:6-9; 21:1-4). Пришествието на Исус е блажената надежда на вярващите, когато Исус ще се появи, за да отплати на враговете и да освободи изкупените. Така, както връщащите се от Вавилон дойдоха в Сион, така и "освободените от Господа" ще влязат в Небесния Сион в това последно време "с вечно веселие" и "възклицание", свободни от "скръб и въздишане".

ИСАЯ 40:8,9,10

Божието намерение беше след завръщането си от вавилонския плен Израил да подготви себе си като народ и другите народи за идването на Месия чрез проповядването на спасителната вест. Тази подготовка достигна своята връхна точка в живота и службата на Йоан Кръстител, на когото особено много сочат думите в 3-тия стих. По същия начин днес е дадена милостивата поръчка на Божията църква "да проправи пътя на Господа", за да може Исус Христос да дойде в слава. Сион, църквата на Господа, е "вестителката на вестта". Нейната радостна вест е проповядването на любовта и на прощаващата Божия благодат в Христа чрез вяра в спасението на Христос, и в неговата жертвена смърт на Голготския кръст. От дните на Исус и на апостолите се проповядва благата вест. В тези дни на свършека тя се проповядва като Божия последна спасителна вест за всичките народи по земята. Тук Исус описва идването на Господ в сила и слава за съд. Неговата ръка е простряна милостиво към праведните и осъдително към безбожните.

ИСАЯ 49:1,6,15,16

На първо място "служителят" е Христос, макар някои стихове да се отнасят до Израилевия народ (виж ст.3). Неговото име е споменато още от утробата на майка Му (стих I-ви, Матей 1:20,21). Неговата задача беше да донесе спасение на Израил. Затова Господ беше говорил, че ще доведе "пак Яков при Него, за да събере Израил при него" (ст. 5-ти). Господ обаче, говореше също: "Малко нещо е да Ми бъдеш служител, за да възстановиш племената на Яков и за да възвърнеш опазените на Израил", ще Те дам още за светлина на народите, за да бъдеш мое спасение до земния край. В изпълнение на това пророчество Исус дойде на земята, за да спечели чрез Своята жертвена служба и смърт спасение от греха за всички човеци. В това време на края Неговата вест на спасение се проповядва на всичките народи като последна спасителна вест и след това Христос ще дойде в слава (Матей 24:14).

ИСАЯ 50:4,6,8

Вторият раздел от тази глава говори за Христос. Наистина "Служителят" не е споменат с особено много с имена, но указанията сочат ясно на делото и страданията на Исус. Господ Му беше дал "език на учените", за да помогне на уморения с дума на утеха и поучение. Исус дойде като Великия Учител, но сам беше подчинен на Господа. "Господ Ми отвори ухото". "Ухото" на Исус беше винаги отворено, за да слуша указанията на Отец... Той не търсеше да върши Своята Си воля, а волята на Отца Си. Също и в Гетсимания: "Той не се разбунтува" да пие горчивата чаша. Пророчеството в стих 6-ти се изпълни в бичуването на Исус (Матей 27:26,30). Христос страда и умря като невинен и безгрешен на кръста. И тук Бог Отец "беше Този, Който Му помогна" и Го оправда във Възкресението от мъртвите.

ИСАЯ 56:1,6

В тази глава основната мисъл е обръщането на езичниците. Не само Израил, но и народите са призовани към обръщане. Спасение и благословение се обещават на този, който пази съботата. Изразите "човек" и "Човешки син" показват, че това се отнася не само за евреите (стих 2-ри). Правилното съблюдаване на съботата свидетелствува за вярата в Бога като Творец и Спасител. Бог е създал и изкупил, както евреите, така и всички други народи. Принципите в отношенията на човека към Бога, като към негов Творец и Спасител в християнско време са същите, каквито бяха и във времето на Стария Завет и пазенето на съботата като истинския почивен ден на Исус Христос - днес е също така важно, както беше тогава. Стих 6-ти е едно убедително доказателство за онези, които твърдят, че съботата била само за евреите, но не и за езичниците. И днес пазенето на съботата е особен белег на истинската Божия църква на последното време (Откровение 14:12).

ИСАЯ 58:12,13,14

Когато евреите се върнаха от Вавилон, беше необходимо изграждането на развалините на Ерусалим, но беше необходимо да се извърши и едно голямо дело на духовно съживление, реформация и обновление. Поради неосвещаването на съботата, еврейският народ беше закаран в плен (2 Летописи 36:20,21) Също и вестите на Реформацията от 19-ти и 20-ти век (Откровение 14:6-12) призовават за съживление на истинско освещаване на съботата. Църквата на Исус Христос от последното време е призована да стане "възобновител на Божия закон" (стих 12-ти), "възстановител на запустелите места", които са се получили поради промяната на Божията заповед за почивния ден от Антихриста (Даниил 7:25). Големият противник е стъпкал съботата и я е заменил с един фалшив почивен ден. В целия свят хората ще бъдат поучавани да ходят в пътя на Господа, като запълнят празнотата в Божия закон чрез освещаване на съботата, за да могат по този начин правилно да общуваме с Бог Отец и с Исус и да станат участници в обещаните съботни благословения (стих 14-ти).

ИСАЯ 59:19,20

Изпълнението на това пророчество от ст.19 ще стане ясно в последните дни на последното време при разделянето на земните царства на този свят на изток и запад. Сигурно не е без особено значение, че първо е назован запад и после - изток. Има както на запад, така и на изток, хора, които служат на Господа със страхопочитание.

Пророчеството в стих 20-ти ще се изпълни при Второто идване на Исус Христос, когато Той ще дойде като Спасител в небесните облаци със сила и слава, за да спаси всички, които са се отвърнали от своите престъпления и с вяра са приели Христос като свой личен Спасител.

ИСАЯ 61:1,2

Говорещият тук в пророчеството като Божий Служител е помазаният със Светия Дух, Спасителят Исус (61:1). В съботното събрание в Назарет Исус Христос сам прочете този текст и го изтълкува като отнасящ се за Него и каза, че това пророчество е изпълнено в Него (Лука 4:16-21). Той беше изпратен да проповядва благата вест за спасение, да прогласи "благодатната Господна година и денят на въздаянието на нашия Бог"!(61:2).

Към 61:4 виж забележката към 58:12-14.

ИСАЯ 63:1-6

В тази глава (стихове 1-6) пророкът описва победата на пророкувания Спасител Исус Христос над всяка съпротива и над всички противници. Исая обръща внимание на две страни от делото на Исус Христос: Той ще се разкрие в "пълнотата на силата Си, за да унищожи Своите врагове, но е и "мощен да спасява" Своите деца (стих I-ви). Исус е, Който тъпче лина. Стих 3-ти в първата си част показва опитността на Исус по време на Неговата борба в Гетсиманската градина. Неговите ученици спяха, докато Той се бореше със силата на тъмнината (Матей 26:36-46). В Своето човешко общество Той потръпна пред чашата на страданията, които трябваше да изпие. Но в Своята голяма любов към хората от един загубен свят, Той извървя пътя на страданията, за да могат всички чрез Неговата жертва на кръста да имат вечен живот - които Го приемат чрез вяра за свой личен Спасител. На кръста, обвит в свръхестествена тъмнина, Той се чувстваше още повече сам, още повече изоставен (Матей 27:46). "Нямаше кой да помага" (стих 5-ти). Наистина "Той сам изтъпка лина"! (стих 3-ти).

ИСАЯ 66:15,18,23

В последната глава на своята книга Исая пророкува Пришествието на Исус. "Защото Господ е огън" (стих 15) и всемирното проповядване на спасителната вест, "за да събере всичките народи и езици" (стих 18-ти). Той ще постави знамение между тях и ще изпрати тези, които се откриват в народите. Наистина тук не се казва, какво е знамението, но връзката с последното проповядване на спасението между народите показва, че това е споменатият от Мойсей (Изход 31:13) и Езекиил (20:12,20) знак,съботата, Седмият ден на седмицата. В Исая 56-та и 58-ма глави (виж забележките там) и във връзка с проповядването на тройната ангелска вест в Откровение 14:6-12 се обръща внимание на съботата като истинският почивен ден, чийто Господар е Исус (Марко 2:28). Исая, евангелистът между пророците от Стария Завет, приключва пророчествата си с чудесното обещание за Пришествието на Исус и създаването на ново небе и нова земя, която след окончателния съд е прочистена от всеки грях и от всяка следа на греха и на която спасените ще идват всеки месец и всяка събота, "за да се поклонят пред Него" казва Господ (Исая 66:23)

ЕРЕМИЯ 23:5,6

В своето пророчество Еремия говори за "Праведен Отрасъл" от Давид; за един особен Месия, за Исус, в Когото се изпълни това пророчество. С тези думи пророкът поднови обещанието, което още Исая беше дал в своето пророчество (Виж забележката към Исая 4:2 и 2:1). Също и Захария нарича Спасителя със същото име (Захария 3:8 и 6:12). Исус е Спасителят и Примирителят, истинският Пастир и Цар на небето, Който с "право и правда" ще царува в царството на спасените (Исая 9:5,6; Даниил 7:13,14 и Откровение 11-15). Тъй като правдата може да дойде единствено чрез Исус Христос, затова и Исус е "Господ, Правда наша" (нашето спасение) (Еремия 23:5,6).

ЕРЕМИЯ 33:15,16

Пророкът отново сочи на обещания Месия, Спасителя, в Давидовия "Отрасъл на правдата", "праведен Отрасъл", Исус Христос, но в това пророчество не дава на Него, както Еремия 23:6, името "Господ е Правда наша", а на града Ерусалим и чрез това символично и на Неговата църква (Виж забележките към Еремия 23:5,6; Исая 4:2 и 2:1, Захария 3:8 и 6:12).

ЕЗЕКИИЛ 21:26,27

Господното решение се отнася до престола и до господството на Давидовия дом. Митрата и короната (знаци на господство) Бог иска да унищожи и те не трябва да бъдат дадени на никого, докато не дойде Той, на Когото подобава господството и Който единствено има правото на тях, пророкувания Господар от Давидовия дом, обещаният Месия, нашият Спасител Исус Христос. Израил не трябва да има повече господар, докато Исус не издигне Своето царство. Думите на пророка напомнят на даденото в благословението на Яков пророческо, обещание (Битие 49:10). В изпълнение на даденото от Яков пророчество беше взет при първото идване на Исус скиптъра от Юда, беше разрушен храма като място на Божието откровение и Ерусалим разрушен и едва при Второто идване на нашия Спасител чрез унищожението на световните царства ще се види царството на Исус Христос.

ЕЗЕКИИЛ 34:23,24

Чрез пророк Езекиил Бог дава обещанието, че ще даде на Своя народ един добър Пастир, Който ще ги пасе. Обещаният Спасител Исус Христос, Който като човек беше наследник на Давид трябва да бъде "Княз между тях" (Езекиил 34:23,24; Еремия 23:5,6; Лука 1:32). Исус каза, че ще стане "едно стадо с един Пастир", "Аз съм добрият Пастир!" (Йоан 10:16,11).

ОСИЯ 11:1

Евангелистът Матей (Матей 2:15) пише под ръководството на Светия Дух, че опитността за освобождаването на Израил от Египет е образец на опитността на Исус в Неговите първи години от земния Му живот и връщането Му от Египет. Макар че позоваването на Матей на Осия не е буквално цитат от Осия 11:1, то не съществува съмнение, че апостолът е мислел за тази опитност, когато видя в Исус изпълнението на изговореното чрез пророка Слово на Господа: "И из Египет повиках Сина Си!"

ЙОИЛ 2:28-32

Излизането на Светия Дух на Петдесятница по думите на апостол Петър изпълнение на пророчеството от пророк Йоил (Деяния 2:16). Събитията на Петдесятница обаче, бяха само едно частично изпълнение. Пророчеството намира своето пълно изпълнение в последните дни на последното време чрез мощното изливане на Духа и засвидетелствуване на Божествената благодат при приключването на проповядването на спасителната вест. Чудесата на небето и на земята са белези преди и при Пришествието на нашия Спасител Исус Христос (Виж Лука 21:25,26; Откровение 6:12-17 и Откровение 16:17-21). Даденото в Йоил 2:30 пророчество се изпълни в слънцето и луната на 19 май 1780 год. - големият тъмен ден. Това беше първият знак на небето, който обявяваше Пришествието на Исус (Матей 24:29,30).

ЙОИЛ 3:9-16

В това пророчество Йоил дава картина за състоянието на народите преди Пришествието, преди деня на Господа. Инструментите на селянина и занаятчията се превръщат в оръжия. Икономическата и индустриалната сила на народите се насочва към въоръжаване. В Исая 24 и Михей 4:3 (виж забележките) пророчеството говори за разоръжаване. И двете неща: разоръжаване и въоръжаване в един непознат до този момент размер характеризират тези последни дни преди Пришествието на Христос. Докато Господ събира народите в долината на решението, в Йосафатовата долина, където Той ще седне да съди всичките народи и небе и земя ще се повдигнат и ще се затресат от Божия глас, като са предсказани и знамения в слънцето, луната и звездите, в това време Бог е Прибежище и крепост на Своя народ (Йоил 2:32).

АМОС 9:11

В 9:11 пророкът дава единственото пророчество за спасение в своята книга. Прекрасният строеж на Давидовото царство беше станал "паднала скиния". Но тя трябва отново да се възстанови и да се заградят проломите й. "Давидовият дом" беше разрушен отвътре чрез бунта на Еровоам, а отвън чрез робството на асирийците и вавилонците. Тези "проломи" бяха частично съградени и "събореното" беше възстановено до известна степен, когато след 70 години пленниците се върнаха от Вавилон в Ерусалим. Тези обещания биха могли напълно да се осъществят, но евреите не изпълниха условията и не живееха в послушание към Божието слово. Господ даде на езическите народи възможността, която изгуби Израил и тези прекрасни обещания ще се изпълнят с вярващите от всички народи, които образуват спасената църква на Господа. Когато мнозинството от еврейския народ отхвърли своя Спасител Исус Христос, обещанията и благословенията на еврейския народ бяха дадени на тези, които бяха духовното семе на Авраам, последователите на Исус Христос (Галатяни 3:29).

МИХЕЙ 4:3

Пророчеството на пророк Михей е почти еднакво с това на Исая 2:2-4 (виж забележката за Исая). Думите на тези двама пророка са едно голямо окуражение за Божията църква на последните дни от последното време. Те са пророчества на мощното проповядване на спасителната вест на всичките народи, но и пророчества на действията разоръжаване и въоръжаване между народите в невиждан досега мащаб (Виж Йоил 3:9-16).

ЗАХАРИЯ 3:8

Думата "Отрасъл" е пророчество за Месия, за Исус, обещаният Спасител. Той е Отрасълът, Спасителят от Давидовия дом (Виж забележките към Исая 4:2; 11:1; Еремия 23:5; 33:15).

ЗАХАРИЯ 6:12

Пророкът дава в този стих (12-ти) ясно месиянско пророчество за нашия Спасител Исус Христос, "мъжът", чието име е "Отрасъл". Той ще "построи храма Господен". Тук е предсказано много повече, отколкото построяването и завършването на земния храм от Зоровавел. Пророкът вижда ДУХОВНИЯ ДОМ, ЦЪРКВАТА НА ИСУС ХРИСТОС! (Виж Захария 6:15; 1 Коринтяни 3:16,17; Ефесяни 2:19-22; 1 Петрово 2:3-6). Той "ще седне на престола Си като управител и ще бъде Свещеник на престола Си"(13). Така както Мелхиседек упражняваше двойната си служба на Цар и Свещеник, така и Христос ще бъде Цар и Свещеник, ще обедини в едно лице свещеническа служба и царско достойнство (Лука 1:32,33; Евреи 5:5,6,10; 7:1,2,15-17; 8:1,2). При своето първо идване Исус получи способността да служи като Първосвещеник в Небесното светилище, а при Своето Пришествие Той ще се появи, за да управлява като Цар Своя народ (Евреи 2:17; Матей 25:31). "Съвещание за мир" - този израз описва хармонията между Отец и Син при изкуплението на човека. "И далечните люде (стих 15) са народите, които живеят в тъмнината на езичеството и чрез спасителната вест за изкупление чрез жертвата на Христос на Голгота и чрез приемането й с вяра са станали градивни камъни на духовния храм. Вследствие на отказа на плътския Израил, на евреите, сега Бог приключва Своите намерения чрез църквата на Исус.

ЗАХАРИЯ 9:9

Пророкът предсказва влизането на обещания Спасител в Ерусалим (стих 9). Това пророчество се изпълни в онзи ден, когато Исус влезе в Ерусалим под възклицанията на множествата, възседнал на осле, като праведният Цар и Спасител, като Княз на мира от Давидовия дом, Който проповядва мир на народите (Матей 21:1-9).

ЗАХАРИЯ 11:12

В стих 12 се разкрива едно месиянско пророчество. Неговото изпълнение се докладва в опитността на нашия Спасител Исус Христос в Матей 27:3-10 (Захария 11:13).

ЗАХАРИЯ 12:10

Думите на пророка (стих 10): " и ще погледнат на Мен, Когото прободоха", е едно пророчество, което се изпълни в Исус Христос на Голгота (Йоан 19:37; Лука 23:48). Тези думи ще се изпълнят обаче още веднъж при Пришествието на Христос, когато Той се яви с цялата Си слава! (Матей 24:30; Откровения 1:7).

ЗАХАРИЯ 13:7

Думите от пророчеството от ст. 7 Исус приложи за Себе Си и за Своите ученици (Матей 26:31). Овцете се разпръснаха, когато избягаха учениците Му, когато Исус беше заведен на разпит и разпятие (Матей 26:56, Йоан 16:32).

МАЛАХИЯ 3:1

Пророчествата за вестителя, "който ще устрои пътя пред Мен", се изпълни в лицето на Йоан Кръстител, предтечата и поправителя на пътя на Исус (виж 40:3-5; Матей 3:1-3; 11:10,11; Лука 3:2-14). "Господ" или "Ангелът на завета" е Исус Христос, Второто лице на Божеството. Това пророчество за "Ангела на завета" не се отнася само за времето, когато по време на Своето първо идване Христос посети Своя храм, но и със свързаните с приключването на човешката история и Пришествието на Исус събития, с Неговото влизане в Светая Светих на Небесния храм за провеждане на изследователния съд (Даниил 7:9,10,13,14; Откровение 14:6,7).

МАЛАХИЯ 4:2-6

"Слънцето на правдата" (ст.20) е Христос като "Светлината на света" (Йоан 8:12) и като "Правда наша" (Еремия 23:6; 1 Коринтяни 1:30; 2 Коринтяни 5:21).

Пророчеството в стих 5 се изпълни в лицето на Йоан Кръстител, който не беше като личност Илия, но който проповядва една вест, подобна на тази на Илия, преди първото идване на Исус "в духа и силата на Илия" (Лука 1:16,17; Матей 11:14; 17:10-13; Малахия 3:1).

Преди Пришествието на Христос ще бъде изпълнено едно подобно дело с онези, които ще проповядват на света тройната ангелска вест като последна Божия милостива покана (Откровение 14:6-12).

 

Comments

No comments made yet. Be the first to submit a comment
Already Registered? Login Here
Guest
Неделя, 23 Февруари 2020
If you'd like to register, please fill in the username, password and name fields.